tag:blogger.com,1999:blog-90714440190629255242024-03-13T22:58:21.329+02:00Пътят към ада е постлан с добри намерения !Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.comBlogger15125tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-34121547635965746262010-06-09T14:15:00.002+03:002010-06-09T15:38:03.790+03:00Бостън - Лейкърс Мач 3Ход на мача : <br />1. Силно начало на Бостън 12:5 <br />2. Обрат за Лакерс от средата на първата част <br />3. Бостън без кош над 6 минути <br />4. Максимална разлика за Лейкърс 17 точки <br />5. От края на втората и третата част равностойна игра разлика от 7 до 14 точки за Лейкърс <br />6. 4та част обрат за Бостън разликата плавно е стопена до 1-2 точки 2-3 минути преди края . <br />7. Поредица от изнервени моменти в срещата със спорни топки , Лейкърс се възползваха по добре и печелят мача с няколко грешки в последните секунди на Бостон. <br /><br /><br />Факти предопределящи крайния изход на мача : <br />1. Силната защита на Лейкърс : <br />а) Коби срещу Рондо тука просто Джексън спечели мача , Коби пазеше през цялото време 3м навътре в тройката Рондо седеше и си тупкаше необеспокояван и в крайна сметка винаги раздаваше на някъде топката , където защитата беше гъста и Кобе дублираше високите играчи(удари чадър дори на Пъркинс). Така подреден Кобе ограничи и единственото оръжие на Рондо за точки пробивите . Рондо стреля 2-3 максимум стрелби от зор независимо , че постоянно беше сам на тройката .<br /><br />б) Фишер срещу Рей Алън - 0/13 няма какво повече да се каже освен , че и тоя ход успя. Но за мен ключово си остават а) и в) . <br /><br />в) Много силна отборна игра под коша особено на Банъм <br /><br />2. Нападението на Бостън не беше на ниво . <br /><br />а) Рей Алън вече е ясно 0/13 <br />б) Пол Пиърс , Сам Пъркинс , Рашид Уолъс натрупани фалове ограничават времето им за игра , може би само Пиърс с 3те тройки може да кажем , че помогна , но пасивността му в атака както и на останалите беше чудовищна , което доведе и до а) . Невероятно е с каква лекота Пъркинс ядеше чадъри заради 1в <br />в) След тоя мач или Рондо или Ривърс ако така му е казал трябва да се самоубие ритуално. Не може поинт гард да бъде пазен от 3 метра и да не стреля ! Това е втората голяма причина за стрелбата на Рей Алън . В много случаи топката седи в Рондо на върха по 5-6 секунди + изнасянето от атаката остават 8-10 секунди и Рондо подава на затворен играч и той трябва сам да реализира , безпорно б) повлия много на играта на Рондо защото и добрите му решение биваха бъркани с изключение на тия надолу. <br />г) Кевин Гърнет безспорно страшно силен мач разката Гасол на изолации странно защо Бостън не продължиха с тях , няколко грешки негови накрая предрешиха мача без той да има голяма вина(бяха предизвикани от съотборниците му) . <br />д) Голямото Бебе за мене е човека този мач в атаката на Бостън изключително ефиктивен до последно държа отбора в играта в четвъртата част. <br />е) Като цяло Бостън играха без видими грешки , но много неефективно в атака . Турновърите им набъбнаха накрая (2 на Гарнет и още мисля поне 2) . Първата им грешка за втората половина от мача дойде чак след средата на 4та част . Но изневеряването в играта било стрелба или отговорност на почти всички ключови фигури даде негативен резултат <br /><br /><br />3 . Защитата на Бостън се справи прилично : <br />а) Гасол беше изолиран добре независимо от няколкото му добри стрелби , които по скоро доказват добрата игра на защитниците . <br />б) Рондо фейлна тотално Кобе оставаше срещу него множество пъти и повечето му изтрели бяха без проблем , 4тата част и срещу Фишер не се справи. <br />в) Тони и Рей Алън много добре и двамата пазиха Кобе като цяло мога да кажа , че те са главните виновници Бостън да имат шанс за тоя мач .<br />г) Както стана въпрос глупави фалове много наебаха играта на Бостън - Пиърс , Уолъс и Пъркинс .<br /><br /><br />4. Атаката на Лейкърс , Кобе вкара малко. <br />а) Отново превъзходство в борбите , но не голямо <br />б) Изолиран Гасол , който мушна 2-3 стрелби почти от тройката през човек ама това е по-скоро в мелницата на Бостън. <br />в) Добри помощни играчи отново Одъм , Байнъм и разни други дето едвам ги виждаш помагаха . <br />г) Кобе нямаше късмет доста от стрелбите, в които го пазеше Рондо ги стреля лесно , но не ги вкара. <br />д) Дерек Фишер вкара 12+ точки последната четвърт и даде важен тласък когато Кобе беше зациклил 0/4 в часттаMishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-21067343563972647592008-09-05T12:39:00.000+03:002008-09-05T12:41:22.883+03:00Голямата заблуда
<br /><meta equiv="Content-Type" content="text/html; charset=utf-8"><meta name="ProgId" content="Word.Document"><meta name="Generator" content="Microsoft Word 11"><meta name="Originator" content="Microsoft Word 11"><link rel="File-List" href="file:///D:%5CDOCUME%7E1%5Camished%5CLOCALS%7E1%5CTemp%5Cmsohtml1%5C01%5Cclip_filelist.xml"><!--[if gte mso 9]><xml> <w:worddocument> <w:view>Normal</w:View> <w:zoom>0</w:Zoom> <w:hyphenationzone>21</w:HyphenationZone> <w:punctuationkerning/> <w:validateagainstschemas/> <w:saveifxmlinvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid> <w:ignoremixedcontent>false</w:IgnoreMixedContent> <w:alwaysshowplaceholdertext>false</w:AlwaysShowPlaceholderText> <w:compatibility> <w:breakwrappedtables/> <w:snaptogridincell/> <w:wraptextwithpunct/> <w:useasianbreakrules/> <w:dontgrowautofit/> </w:Compatibility> <w:browserlevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel> </w:WordDocument> </xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml> <w:latentstyles deflockedstate="false" latentstylecount="156"> </w:LatentStyles> </xml><![endif]--><style> <!-- /* Font Definitions */ @font-face {font-family:Wingdings; panose-1:5 0 0 0 0 0 0 0 0 0; mso-font-charset:2; mso-generic-font-family:auto; mso-font-pitch:variable; mso-font-signature:0 268435456 0 0 -2147483648 0;} /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:""; margin:0cm; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-fareast-font-family:"Times New Roman";} @page Section1 {size:595.3pt 841.9pt; margin:70.85pt 70.85pt 27.0pt 70.85pt; mso-header-margin:35.4pt; mso-footer-margin:35.4pt; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;} /* List Definitions */ @list l0 {mso-list-id:422379804; mso-list-type:hybrid; mso-list-template-ids:1754559336 67239951 67239961 67239963 67239951 67239961 67239963 67239951 67239961 67239963;} @list l0:level1 {mso-level-tab-stop:36.0pt; mso-level-number-position:left; text-indent:-18.0pt;} ol {margin-bottom:0cm;} ul {margin-bottom:0cm;} --> </style><!--[if gte mso 10]> <style> /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} </style> <![endif]--> <p class="MsoNormal">Цяла България повярва във волейболния ни отбор или по скоро повярва в лъжливите хвалебствия на Българските журналисти. Очакванията за Олимпиадата бяха, че медала ни е в кърпа вързан , а дори имаше нагласа и да е златен . Глухи останаха изказванията на волейболистите , които казаха : Класираме се на четвърт финал и от там играем колкото можем . Точно това и стана, колкото и зле да сме отбори като Китай , Япония и Венецуела са си лесни препятствия. Слаб мач с Италия и не лош мач с Олимпийския шампион САЩ и разбира се загубата от Русия сложила ни на зажлуженото ни според мен 5-8 място. </p> <p class="MsoNormal">Да започнем с това къде сме ние в света ? Реално световния волейбол в момента е в равновесие след плавното отминаване на Бразилското господство . Отборите на САЩ,Русия , Бразилия , са леко една крачка пред България , Сърбия , Полша, Франция, Германия и Италия. Като ние и сърбите имаме шанс да вървим към тройката , докато Италия , Франция и Полша основните им играчи застаряват и трябва да се надяват на нови млади звезди. Разбира се това е условно тъйкато всеки отбор дава свидни жертви с течение на времето. </p> <p class="MsoNormal">Какво липсва на България за да е на върха : </p> <ol style="margin-top: 0cm;" start="1" type="1"><li class="MsoNormal" style="">Треньор . Мартин Стоев се възползва максимално от работата на други хора и е на върха на вълната няколко години . Оказа се обаче , че отбора може да печели само, когато играе зимата <span style=""> </span>Световна купа , Световно първенство . Тогава , когато играчите идваха в оптимална форма от отборите си и Стоев имаше не трудната задача да ги нареди по полето и да води мачовете. Добре , че не всеки път слагат микрофон при него на почивката да реди бисер след бисер като : ”Аре затворете бе , как му давате на това джудже да забива със сила .” , а и в интерес на истината доста пъти самия той стои като наказан додето играчите почиват. В националния волейбол добрия трениор е основа на успеха – доказано от имена като Веласко , Резенде<span style=""> </span>дори Анастази – направил без преспективните Испанци европейски шампиони. Стоев си отиде , кой да дойде на негово място ?<span style=""> </span>Българин би било пагубно , има само един човек ,който може да свърши работа – Радостин Стойчев, но за него е още рано . Самият той едва ли ще иска при положение , че е шампион на Италия и има титла за защитаване. Чуват се слухове за аржентинците Веласко и Лозано , което би било хубаво доказани треньори с опит , но според мене не много удобни за федерацията . Нека видим избора , но съм предобеден , че може би новия треньор ще е бушон , който да изгори при първи неуспех – Найден Найденов , Карагьозов или Попов.</li><li class="MsoNormal" style="">Федерация. Колкото и лоши думи да се говорят за федерацията по-случая с Константинов на олимпиадата истината е, че нещата са черни в друга насока.<span style=""> </span>БФВ се показа много силна на международния фронт – може би 50% от класирането ни за Олимпиадата е тяхно с <span style="" lang="EN-US">wide</span><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="" lang="EN-US">card</span>-а който взехме за световната купа. Проблема се корени в това , че външните ни успехи се използват с озаконяването на далавери на местно ниво . Реално в България първенство няма. Всички са слаби , надежди се възлагат на новата селекция на ЦСКА , но аз не съм оптимист. Спорта умира в много от традиционните школи и само случайни проблясъци като Цецо Соколов подклаждат надеждата ми за бъдещето на спорта. Трансферната политика е почти робовладелска дори и за най-големите ни звезди.</li><li class="MsoNormal" style="">Основен състав . Незаменими за отбора Константинов , Сълпаров , Казийски , Николов, Пушката ,Жеков.<span style=""> </span>В тоя състав за мен има един голям играч Пламен Константинов. За съжаления скандала на Олимпиадата го загроби , както него така и целия отбор. Ясно е че той не е виновен с нищо , но лошите неща не се забравят лесно . Дано изиграе поне още един мач пред родна публика , за да бъде изпратен подобаващо. За пушката важи почти същото. Владо Николов може би също ще прекрати кариерата си , за неговия пост поне конкуренция има. Достоен наследник на поколения бляскави нападатели , Владо беше постоянна величина с малки изключения в последните години. Просто борбата с времето ни взима тези три свидни жертви , дано успеем да ги компенсираме в бъдеще. Сълпара не е лошо либеро , но неговата незаменимост го прави спокоен , което не е хубаво . В посрещане е стабилен , но в защита не е нищо особено . Това го прави средна ръка световен играч , какъвто е и Жеков . Всички търсят проблема в разпределителя , но за мене Жеката беше най-силен от Българите на Олимпиадата , вярно не е бляскав разпределител , но се показа като голям играч на елементите блокада, защита<span style=""> </span>и сервис. Все неща дето ни липсваха като отбор. Този човек игра на своя връх , но останалата част от отбора го предаде. Да той никога няма да стигне истинските величини на тоя пост като Гръбич ,Рикардо, Бол дори Хамутских , но разберете друг няма , а като гледам няма и да има скоро.Нарочно оставих за последно Казийски . Мега звездата в света , ясно е колко е силна неговата атака . За мен от титулярите след Жеков той направи прилична олимпиада игра добре във важните мачове с Русия и САЩ , но си личеше , че не е подготвен. Тука е мястото да се обърне внимание , колко уникален е Казийски повечето хора не осъзнават това . Уникален не заради атаката си , а уникален с таланта си , който компенсира проблемите с физиката му. Повечето хора си мислят , че височината е предимство, но ако погледнете световния елит на позицията на Казийски ще останете много учудени . Аз поне не се сещам за играч над 2 метра , всички са около 196-198 . Малко по ниски малко по високи. Единствено Казийски е 206 (същото важи и за Соколов 207) един ръст привичен за център или в краен случай за диагонал. В какво е проблема поста на основния нападател изисква не само атака, в интерес на истината в нея ръста помага , но не е определящ тъйкато техниката и отскока са много по-важни , но и посрещане и защита. Тук е големия проблем човек 206 не е толкова пъргав, бърз и по трудно посреща. Самата метрика на тялото не<span style=""> </span>го позволява. Именно за това горния стандарт за ръст се е наложил , защото единствено май ние Българите вървим срещу природата с таланта си.<span style=""> </span><span style=""> </span></li><li class="MsoNormal" style="">Липса на дължина на отбора <span style=""> </span>. Колкото и странно да звучи България няма избор при селектирането на националния отбор . Всъщност при нас селекцията се базира на каква дупка трябва да запълваме . Просто при нас липсват комплексни играчи на всички елементи . Само един играч като Златанов може много да промени нещата за нашия отбор , ами ако имахме още 2ма или 3ма. При създалата се ситуация имаме неизменни титуляри , които са без конкуренция и от тяхната форма зависи всичко . България може да прави само тактически смени, но не и пълноценно някои да бъде заменен . По постове горе долу така изгеждат нещата : </li></ol> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 35.4pt;">Втори разпределител на практика нямаме – Тасев е на 41 и е мега слаб на елементите(блокада, защита ,сервис) , но пък има малко по добър поглед от младите Станев и Зарев , които на елементи са малко по добри , но не им ли тръгне мача следва рубриката грешка след грешка. </p> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 35.4pt;">Центрове : Нещата тука са равностойни реално без единствения титуляр(виж в основния състав :) ) имаме 3-4 равностойни момчета . Николов е млад и преспективен , Гайдарски е много силен на блок , Цветанов за мен си е едно странно недоразомение ,но явно треньорите го харесват . Тука иде ред да се споменат и нашата гордост 2ма Пазарджиклии Самунев и Киндеров , както и Светозар Иванов от ЦСКА. Като бройка добре , но като качество сме далече от истината . Това че Жеков не<span style=""> </span>вдига в центъра много, не значи <span style=""> </span>че центровете ни трябва да завършват с процент на атаката на краен нападател , а и не може Русия и САЩ да ни направят по 20-30 точки в средата със средна успеваемост 85-90 %, която не е 100 от някой случайно ударен аут . </p> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 35.4pt;">Либеро . Тука коментара е лаконичен : Е те такоа животно като второ либеро нема.</p> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 35.4pt;">Основни нападатели още известни като 4ки. Тука има материал ако с него се работи много . В момента опциите са ни Алексиев , Стойков , Пенев , Ананиев, От ЦКСА едно момче не знам името и Соколов. Това е може би най проблемния пост за нас . Стойков се отказва , което спасява отбора. Този играч би бил добар в отбори като Япония , Иран , Египет , Венецуела , но за целите на България си е дупка , която обаче е най-малко слаба във всичко . Другото му качество беше , че може да играе и диагонал и се получава една слабовата ,но универсална резерва. Дългата контузия на Ананиев тази година го извади , но в него има доста потенциал проблема е че той няма да го развие в Левски. Странната двойка Пенев и Алексиев – Тошо е силен на атака и блокада , Мартин на защита и посрещане , както и сервис . Ако можеше да направим един играч от тях щеше да е супер . Соколов е все още неизвестна величина за мен – не съм го гледал , но с тоя ръст си е за диагонал каквото маи си и играе . </p> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 35.4pt;">Диагонал . Тука може би само руснаците имат колкото нас . Това е изконния Български пост и нямаме празно . Все пак не малко треньори са казвали , че ако Волейбола се играеше само на атака Българите няма да имаме равни.И тук именно на поста, който главна и единствена цел е атаката чакат реда си бързата лява ръка на супер Бобо , Милушев и Соколов освен тях далече от национала, но не лоши като играчи са Краси Стефанов , Мляков , Учиков (известен като Трактора <span style="font-family: Wingdings;"><span style="">J</span></span> ), Бомбандировача Младенов (недоуценяван според мен).<span style=""> </span>Ето го и големия дисбаланс в нашия отбор ако за всеки пост разполагахме с толкова класни играчи като на диагонал просто Българската хегемония във волейбола щеше да е с поколения . </p> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 35.4pt;">Дължината не е определяща ако титулярния състав е във върхова форма и смяна не са нужни – американците така спечелиха Олимпиадата. Ние така станахме 3ти на Световното и Световната купа. Но това се постига много трудно , особено при положение , че има лятна пауза и подготовка . Това може би беше и предимството на американците максимална игра във всеки мач , докато Бразилия, България , Русия и Италия не можаха да си стабилизират състава целия турнир олимпийски турнир.. </p> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 35.4pt;">Трябва да се погледне и на още нещо , къде ще игрят българите догодина , кои ще израстнат и кои да си ги чакаме все същите другото лято . Соколов и Стефанов в Тренто , както и Мляков (2рия Полски отбор) ще се развиват , но момчетата които остават в България и най-вече за мой голям ужас трениращите при Стоев<span style=""> </span>в Халкбанк Алексиев и Милушев мисля , че ако си запазят нивото ще е добре .</p> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 35.4pt;"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 35.4pt;"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal">Кратко обобщение на всичко казано по горе , имаме 2 години до световното , за да подготвим своя отбор дано потенциала се развие и дойде кадърен национален треньор, който да донесе злато на България от голямо първенство. </p> <p class="MsoNormal"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal">П.С : Съжалявам , че няма бележки под черта за тия дето не знаят термините , но пък винаги съм готов да ги разясня на живо , особено на някоя готина булка :-<span style="" lang="EN-US">D</span></p>
<br />Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-49936507647053511522008-08-04T02:32:00.004+03:002008-08-05T00:28:57.494+03:00In the Ghetto of the mind …<p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU">Приключва една ужасна седмица. Утре колелото се завърта и дано да е за добро , че не се издържа . Дори не мога да преценя кое беше по-гадното четирите дена безвремие или трите дена с наченки на мероприятия , всяко от които беше куцо . Донякъде хубаво беше билярда в събота започнал в 11 и преключил около 18 , както и новия Батман . Филма много ме накефи . Не, че е нещо особено велико ама в последно време забелязвам , че оценявам филмите по това , колко надминават очакванията ми . Този определено беше такъв .<span style=""> </span>Завинаги ще ми се запечата сцената с големия негър , който взе детонатора и го изхвърли през прозореца . Нещата , които трябва просто да се правят . Някак си като излезнах от залата разбрах , колко съм закован в плановете на ''интригантите'' и колко е трудно нещо да се направи . В такива случаи , не е хубаво да оставаш сам със себе си , а точно това стана . Карането на кола късно вечер , без музика е особена почва , в която семената на мислите потъват дълбоко . <span style=""> </span>Спрях без да съм карал много , Младост 4 там горе е някои, на който държа. Беше интересен експиримент на усещането за конкретния човек след това обиколката я имаше начертана в главата ми. Няколко дестинации в София и на всяко място различно усещане , многото спомени , може би само през Студентски не минах . Мислех да оставя следа на всяко място, но така и не го направих. В интерес на истината бях на косъм да си тръгна за Пазарджик , но осъзнах какъв гърч ще е да обяснявам на родителите си защо от нищото съм решил в полунощ да се прибера . За първи път усетих колата , не като някакъв предмет , а като част от мен. <span style=""> </span><o:p></o:p><br />Вечер завършила в безвремието на броуза<span style=""> </span>... <o:p><br /></o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU">За<span style=""> </span>Билярда мога да обобщя , че не съм доволен от себе си . Записах победи над двама от хората, с които играх , но срещу третия беше пълен крах . Срещу него спечелих две игри от десет, едната с невероятен разбиващ удар с който директно се печели играта и втората нормално . Странно или не се зарадвах само на втората , явно и за мене има истина в думите , че успеха е сладък само ако си го заслужил , а не е подарен (развивка на темата Хайнлайн-Звездни рейнджъри ). <o:p></o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU"><o:p> </o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU">Основната ми поука е , че всеки си има собствена мания , а моите са много повърхностни и не вършат работа за сериозно потапяне . Явно трябва да си намеря нещо ново или добре забравените старо като: книги , шах , Диабло ...<o:p></o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU"><o:p> </o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU">Ще се чете пак <span style=""> </span><span style=""> </span> "Князь мира сего" на Климов ...<o:p></o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU"><o:p> </o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU">И нека лова на бесове да започне сега...<o:p></o:p></span></p>Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-12543114664249258232008-06-04T22:35:00.008+03:002008-06-04T23:02:58.334+03:00Манджа с грозде – какво тревожи душите наши в последно време<span style="font-style: italic;">to be continued...</span><br /><br /><br />Тома спечели Music Idol 2. Определения като „най-добър” и „той е човека” са навсякъде в нета. Това не е състезание кой ще изкопае един декър за най-малко време, за да се дават такива оценки. Тома спечели с една много проста стратегия , ако го е направил съзнателно , в което аз се съмнявам , бих казал евала на това момче. Цялото му поведение на рокаджия и античалгар доведе до завладяването на една таргет група , която може би никога не би гласувала . Тези хора гласуваха за каузата – „Не на чалгата” не за Тома , той беше припознат като острието на идеята. Големия ход в това привличане обаче е , че реално острието беше тъпо и не поряза никой . Тома не обиди почти никой , може би с изключение на Азис, фрази от сорта на „мрете мръсни чалгари” са кухи, когато се кланяш на „фолк иконите” Ивана и Преслава , защо там не се показа непримиримия чалга боец , а един професионалист готов на всичко , за да мине нагоре. Премерената риторика го направи враг на много незначително малка част от слушащите чалга, защото ако определим , че чалгар е човек слушащ предимно чалга – 50% и повече от музиката , 2 паралелни анкети : „Вие чалгар ли сте ?” и „Каква музика слушате предимно?” ще отчетат различен резултат. Тома навлезна в тяхната група с гръм и трясак и може би точно те го изведоха до победата. Защото чалга културата осмива и отрича несъвършенствата във визията , а истината е че Тома ги имаше най-малко. На няколко концерти откровено влезе в баровска роля характерна за попфолка , а срещу себе си имаше – човека Гном Ясен (унеправдания и мачкан цял живот) и откровенно 2 момичета , които са толкова различни от идолите на фолка , колкото Америка от Русия и не само това , ами и девойките от тая година пледираха, че са по-големи от културата на масата през цялото време, тя не е за тях , те са гласа ,който да излезе извън България . Истината, е че България е чалгизирана и това явление продължава да се развива , но в много правилна посока , чалгата станa почти поп с балкански елементи. Според мене нямаше никакъв проблем , чалгата да спечели Music Idol дори тя ще е фаворит там , просто няма достатъчно „умна” и добре изглеждаща девойка, която да стигне до зрителските СМСи и да заяви аз искам да съм новата Глория или Преслава. От там чалга ПР ще заработи и ще я изтреля умопомрачително . Това ще интересен експеримент , който се надявам да видя в другия сезон на така наречено шоу и дано го прави пак Слави, защото от музикална гледна точка се продриснаха доста и от немай къде го избиха на риалити тип Big Brother.<br /><br /><br />На тема музикални конкурси трябва да споменем Евровизия. Нашата песничка си беше интересна за всички , момчетата направиха и шоу , но може би наистина нямаше нищо, което да напомня за България. Заслужаваха да минат до финала , но за повече , както се казва : «Къде бе ! » Лобитата на Съветските срещу лобито на Югославските република водят тежка борба. Интересното , което ми направи впечатление е Сръбския стил , които се налага от години на Евровизия . Общо взето се сещам за Желко Йоксимович – Лане мое, сега Йелена Томашевич с Оро . Да охарактеризирам тоя стил с няколко думи : силно вокално присъствие на изпълнителя , текст близък до народната песен , акомпанимент на цигулки и някои други интересни инструменти. Определено ме кефи какво постигат , но все още се чудя дали е някакво течение в сръбската музика или просто , който направи подобна песен го пращат на Евровизия.<br /><br /><br />Lord of the dance – велико. Гледам съм го десетки пъти, но на живо ефекта е много силен. Странно , но дори не забелязах липсата на Майкъл Флетли заместващия го солист се справи отлично. Всичко беше на невероятно ниво , бих го гледал пак с удоволствие. Можеше нещата да бъдат още по-добри , ама аз съм си полуидиот , какво да се прави . Чудех се как ще се прибирам и мислех за една дълга разходка , но толкова време сам със себе си май не ми се прекарва . Имаше още нещо , ако се сетя може и да го сложа , а сега наздраве със спонсора на мероприятието , които „ние” много уважаваме Bushmills.Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-32939136097463101122008-03-17T02:30:00.003+02:002008-03-17T10:37:57.299+02:00Дрисъци или Кур тате баница<o:p></o:p><br /><p class="MsoNormal">Скоро нищо няма да бъде същото , една епоха си<span style=""> </span>отива завинаги . До няколко дни оставам сам в къщи . Едно 9 годишно съжителство приключва. Не е лесно да се отървеш от навик като тоя , предстои ми да опитам . Маи това е единственото нещо дето<span style=""> </span>неуспях да прецакам в последно време . Преебаха ме в работа за пореден път , може би 3ти , не ми пука за това вече бича айляк и не си давам зор . Алкохолните подвизи взимат нечувани размери . Имам чуството , че една малка уискаджийница работи за мен. 400 -500 г влизат за отскок , а още по-лошото, е че нямат резултат. Спортния сезон се прецака отвсякъде. На волейбола вече няма отбор има сбирщина от хора , които искат да поиграят , някак си пламака загасна . Тартора на тая сбирщина май взе да му писва да се разправя с хора и <span style=""> </span>ще дигне бяло знаме. С футбола като един от купа все повече си мисля , че сгреших като не се отказах генерално. Явно спорта не е за хора , които се познават от преди. Трябва спорта да обединява , а не да разединява на тема отбора на Х,<span style="" lang="EN-US">Y</span><span style="" lang="EN-US"> </span>и <span style="" lang="EN-US">Z</span><span style="" lang="RU">. </span>Трябва да има единно начало като треньора, откъдето да се решават всички кадрови проблеми . Ще взема да почна да се занимавам с нещо дето , участват максимум двама човека и всичко отборно ще се играе на принципа просто играя. Защото баланса приятелство , качества е тънък лед, по който хората лесно се подхлъзват , затова нека се разчита само на качества и те да сплотяват един отбор особено в състезание. </p> <p class="MsoNormal"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal">За финал има една песен започваща така(<span style="" lang="EN-US">google</span><span style="" lang="EN-US"> </span><span style=""> </span>да си ебе програмистите , те си знаят що) – <span style="font-style: italic;"><br /></span></p><p class="MsoNormal"><span style="font-style: italic;">Зайди, зайди ясно слънце </span> ,<br /><span style="font-style: italic;">зайди, помрачи се</span><br /><span style="font-style: italic;">и ти ясна месечино </span><br /><span style="font-style: italic;">зайди, удави се...</span><br /></p>Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-32009186327835147822007-12-14T19:43:00.001+02:002007-12-14T19:44:37.191+02:00The Place from where the story begins…<p class="MsoNormal"><span style="" lang="EN-US">Part 1<o:p></o:p></span></p> <p class="MsoNormal">И отново в Германия, не е лошо човек да направи няколко командировки на година . Това ми дава възможност да усетя неща , които бях позабравил : няколко вечери поред да се наспя , да прочета хубава книга<span style=""> </span>, да пия<span style=""> </span>няколко „<span style="" lang="DE">wiesse</span>”<span style=""> </span>бири , да останеш малко насаме с мислите си . Идва края на годината време за равносметки<span style=""> </span>. Решил съм да положа началото на поредица от статии по теми<span style="" lang="RU">,</span> за <span style=""> </span>които съм искал да пиша , а не ми е останало време <span style=""> </span>да драсна по 2-3 думи . Ако някой не ме познава темите ще са спортни , както вървят нещата – Форумната футболна лига , аматьорската волейболна , българския национален отбор по волейбол , ФК Левски и другата група - куме защо го направи, Емил моят бъдещ кръщелник . Групата лични драми мисля да я пропусна , освен с лекото загатване , че някои са пак заедно , а други за пореден път не са . Отново няма да има къде да празнувам нова година , като май тая предстои да счупи рекорда по тъпотия . Работата си е все много и мен все още много ме мързи , което не пречи пак да съм човека без отпуска , който ще копа до последно за версията , която трябва да предадем на десети януари . Не мислете , че аз съм добрия дядо Мраз (ролята би ми отивала )<span style=""> </span>, просто отново ще се наложи избора по-добре да свърша нещо отколкото да мързелувам в къщи. Пазарът на труда на <span style="" lang="EN-US">IT</span> кадрите явно е гладен , а колко са гладни курвите направо не ми се мисли , дали скоро ще науча - незнам . До края на годината остават малко неща , за които си заслужава да се пише и всички ще са ясни до края на седмицата : <span style="" lang="EN-US">The</span><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="" lang="EN-US">Ultimate</span><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="" lang="EN-US">game</span><span style="" lang="EN-US"> </span>и коледното парти на <span style="" lang="EN-US">JCI</span>, където „добрия чичко Жонсон” ще даде на всеки му според заслугите. </p> <p class="MsoNormal"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="EN-US">Part</span><span style="" lang="RU">2 <o:p></o:p></span></p> <p class="MsoNormal">Летището в Щутгард , някъде към 7 часа , започва великото околосветско пътуване , все пак ние сме на гъза на георафията и елементарното преместване от точка в европа не е много лесно . Простата сметка показва , че разтоянието Леонберг до София , което е под 2000 км и се лети за 2.30-3 часа ще отнеме на скромната ми персона 8 часа . Най-голямото предимство на въздушния транспорт ще настане когато въведат универсална сканираща система, за да се намалят чаканията по летищата . Днес ще загубя 4 часа само във висене , а връзката ми в<span style=""> </span>Прага е доста бърза само един час , почти не стига да се стигне от гейт до гейт , общо взето връзките на полетите са обиколи летището, за да го обикнеш с привлекателните му проверки на багажа. Стратегическата подгототовка за тях е едно от основните умения на често пътуващия със самолет . Ето няколко от простите маневри , които аз прилагам : </p> <ol style="margin-top: 0cm;" start="1" type="1"><li class="MsoNormal" style="">Ако можеш да не чекираш багаж не го прави .- стандартните позволени куфари за ръчен багаж събират повече от достатъчно . Плюсовете са <span style="" lang="RU">: </span>няма начин да останете без багажа си , който вместо в София<span style="" lang="RU">(</span><span style="" lang="EN-US">SF</span><span style="" lang="RU">)</span> е заминал за Сан Франциско<span style="" lang="RU">(</span><span style="" lang="EN-US">SF</span><span style="" lang="RU">)</span>, не чакате за багажа си и бързо излизате от летището. Единственото неудобство е свързано с новите мерки за сигурност за течности . Няма да може да вземете някои неща, които поне за нас мъжете са лесно набавими във всеки супермаркет или хотел. </li><li class="MsoNormal" style="">Проверете си внимателно чантите преди да тръгнете . Не е приятно да ти направят гадно на скенера и да ти обърнат багажа за едно винтче останало в чантата от някое преместване . Последната ми изцепка щеше да е да отида на скенера в София с 30 сантиметров ловджийски нож в раницата.</li><li class="MsoNormal" style="">Подреждането на багажа е важно , ако носите лаптоп той се вади на всеки скенер , трябва да е лесно да можете да го извадите . </li><li class="MsoNormal" style="">Всякакви допълнителни части от облеклото като шапки , шалове и др. е хубаво да са в багажа, защото<span style=""> </span>на скенера ще трябва да свалиш всичко. </li><li class="MsoNormal" style="">Максимално трябва да се ограничат металните предмети , които се носят , всичко което не е необходимо може да е в чантите . Всичко останало в джобовете на якето , тъйкато като го съблечете за скенера , всичко остава в него и няма нужда да го вадите допалнително. Ако можете минете без колан , иначе ще го сваляте навсякъде . Препорачително е да пътувате с обувки нямащи метални части , защото на западно летище ще ви накарат да ги сваляте с голяма вероятност. Не мислите това скенера няма да го хване , тук в Щутард ми изпищя станиолова обвивка на шоколадов бонбон , в Мюнхен на един момък му изпищя кутийката с презервативи , така че детектора е мамата си джаса : ) .</li></ol> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 18pt;"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 18pt;"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 18pt;"><span style="" lang="EN-US">Part</span><span style="" lang="RU"> 3 <o:p></o:p></span></p> <p class="MsoNormal" style="margin-left: 18pt;">Самолета за София всичко върви по план май проблеми с кацането няма да има . Дремнах докато дойде храната . След един изпуснат сандвич в полет на Луфтханза стария е нащрек - дори и в дрямката дебне храната . Ако мислите , че сме в ерата на реактивния самолетен транспорт , лъжете се. До и от Щутгард летят май само двувитлови самолети за по 60 човека. Добре че полета е само един час иначе главата може да ти се пръсне от бръмченето. Да спиш в това нещо е непосилно , тъйкато то вибрира с честотата на оборотите на перката с прилична амплитуда. Пълна смрад един час , в който се чудиш къде да си намериш място в тясните седалки , на отиване поне имах книга. Минаването на летището в Прага мина добре , предвижихме се за 15 минути . Влезнах в магазин за часовници . Тактично прескочих марките<span style=""> </span>Радо и Зенит (някои хора мислят , че тази марка е <span style="" lang="RU">“</span>Сделано в СССР<span style="" lang="RU">”</span> , да се срамуват ако четат : ) ) все пак начални цени от 2000 <span style="" lang="EN-US">EU</span><span style="" lang="EN-US"> </span>ме отказват , не че не мога да си го позволя , но още не съм стигнал в мисленето си до положение да нося такъв часовник . Продъвачката не беше ососбено любезна , но все пак ми показа 2-3 модела . Харесах си един от неизвестна за мен марка <span style=""> </span>цена 181 <span style="" lang="EN-US">EU</span><span style="" lang="EN-US"> </span>почти се бях навил , но се оказа , че тъйкато сме член на Евросъюза трябва да ми начислят всички гомна и цената стана 250 <span style="" lang="RU">и греда. За 500 лева отивам в Цум и си харесвам нещо дето става наистина . За това да живеят обиколните маршрути другия път ще искам билет през Белград . Не купих нищо за никой тоя път , но просто от към работа нещата бяха отврътителни. Седяхме до осем нито ние нито колегите от Бош ни се седеше до толкова ама, който напусне рано бойното поле дава възможност на другия да го атакува по оста на мениджърите , че не е заинтересуван да свърши работа . Току що подминахме Белград и поемаме към Софийско , за първи път в самолета в който се возя има дисплеи набиващи информация за полета през цялото време . Ако картата е ок вече сме в България и трява да спирам лаптопа за да кацаме , летим с 820 км на височина 11 км и външна температура – 60 градуса<span style=""> </span>:<span style=""> </span>)</span></p> <p class="MsoNormal"><span style=""> </span></p>Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-39228619687795195112007-10-25T22:20:00.000+03:002007-10-25T22:25:55.831+03:00Твърдо "Не" на обединения туризъм в спорта<span style="font-style: italic;">I don't know what to say really. Three minutes to the biggest battle of our professional lives all comes down to today.Either we heal as a team or we are going to crumble. Inch by inch play by play till we're finished. We are in hell right now, gentlemen believe me and we can stay here and get the shit kicked out of us or we can fight our way back into the light. We can climb out of hell.One inch, at a time.</span><br /><br /><span style="font-style: italic;">Now I can't do it for you. I'm too old. I look around and I see these young faces and I think I mean I made every wrong choice a middle age man could make. I uh.... I pissed away all my money believe it or not. I chased off anyone who has ever loved me. And lately, I can't even stand the face I see in the mirror.</span><br /><br /><span style="font-style: italic;">You know when you get old in life things get taken from you. That's, that's part of life. But, you only learn that when you start losing stuff. You find out that life is just a game of inches. So is football. Because in either game life or football the margin for error is so small. I mean one half step too late or to early you don't quite make it. One half second too slow or too fast and you don't quite catch it. The inches we need are everywhere around us. They are in ever break of the game every minute, every second.</span><br /><br /><span style="font-style: italic;">On this team, we fight for that inch On this team, we tear ourselves, and everyone around us to pieces for that inch. We CLAW with our finger nails for that inch. Cause we know when we add up all those inches that's going to make the fucking difference between WINNING and LOSING between LIVING and DYING.</span><br /><br /><span style="font-style: italic;">I'll tell you this in any fight it is the guy who is willing to die who is going to win that inch. And I know if I am going to have any life anymore it is because, I am still willing to fight, and die for that inch because that is what LIVING is. The six inches in front of your face.</span><br /><br /><span style="font-style: italic;">Now I can't make you do it. You gotta look at the guy next to you. Look into his eyes. Now I think you are going to see a guy who will go that inch with you. You are going to see a guy who will sacrifice himself for this team because he knows when it comes down to it, you are gonna do the same thing for him.</span><br /><br /><span style="font-style: italic;">That's a team, gentlemen and either we heal now, as a team, or we will die as individuals. That's football guys. That's all it is. Now, whattaya gonna do?</span><br /><br /><br />Може би е малко дълго , но това е един от синтезите на отборната игра .Много истини има в тая реч . Интересното, е че като всяко велико нещо всеки намира своята истина. Част от тази , която аз сам намерил ще бъде изказана надолу , но нека караме по ред.<br /><br />Става въпрос за две противоположности като цяло на спортното поле - Волейболния отбор в аматиорската лига и футболния във форумната.Във футболния с повечето хора години сме били заедно и се познаваме добре , с тези от Волейбола по-скоро връзките са частични с малки изключения . Волейболния в ядрото си е от бойци готови да дадат всичко от себе си на полето , футболния от хора , които излизат да разходят фанелката по игрището . За едните най-важния въпрос е поставен по горе: Победа или загуба това е като избор между живот или смърт , за другите този въпрос стои като две цифри в края на мача . В единия има хора , които поемат отговоност в играта и казват : "Вдигни да спукам шкембето на дебелото прасе" , в другия хората се крият по терена и не разбират тая дума.В единия хората се държат като един на терена ,почти никога не се обвиняват на игрището и говорят само след мач , в другия викането по терена е нормална практика , докато след мача все едно нищо не е станало .В единия има ясна йерархия ясни са лидерите те говорят те водят отбора и са острието на бръснача , в другия всеки е звезда и има собствено виждане за играта , колкото и спортно да е неграмотен .<br /><br />Такива паралели могат да продължат до безкрай. Истината е че отбора по футбол е всичко , което аз разбирам като туризъм в аматьорския спорт. Тук е пълната незаинтересуваност от резултата , неуважението към съотборниците , липсата на лидери изобщо събра ли се едни хора защото им се играе . Единственото изключение е че в този за разлика от много други туристически отбори има хора , които умеят играта , но са с манталитет на туристи. Аматиорския спорт е толкова слабо развит в България , че той по никакъв начин не може да остане за любители,а винаги ще е за аматиори - нереализирани поради една или друга причина професионалисти.Така че хора, които са решили , че харесват даден спорт и искат леко да се разтъпчат , но са пълни дървета рано или късно срещат челния сблъсък с надъханите бивши играчи , които са свикнали да се доказват с всяко отиграване и резултата е плачевен. Фрапантен пример е този във волейбола , девически отбор от 17 годишни момичета , които не са тренирали, а играят в училище се срещат с 28 годишния биш състезател от висшия ешалон , прекъснал кариерата си заради контузия , но Волейбола е неговия живот. Човека , който прави дупки в пода срещу децата, които ако една върху друга се качат на конче сигурно няма да стигнат филето на мрежата. По лошо е че тези туристи често са безумни "специалисти" в спорта и нямат никаква самооценка на своята игра . Помнят едно свое прилично отиграване, а не помнят 10-15те непростими грешки. Точно тука се корени разликата между трениралите и любителите , на едните грешките съм им показвани цял живот и дори да грешат те знаят как грешката влияе на играта , на отбора като цяло . Има един такъв "Mindset" (да взаимствам термина :) ), който те държи в играта , защото никой треньор не държи хора ,за които грешката е поредната загубена точка. Не oценената грешка е метър с който игратата се връща назад , метъра който твоите съотборници трябва да избутат inch by inch . Показвайки, че не осъзнаваш грешката , все едно заплюваш хората , които се борят с теб , тези които коват победата заедно с теб .<br />Отбор като понятие е група хора , която се стреми кам обща цел от тази цел идва и колективния дух , ако целта на хората се разминава те не са отбор. Победата е най-логичната и завършена цел на отбора , който се състезава. Няма отбор ако той не играе за победа. Тук е и другото предимство на бившите играчи - култивираната от дете агресия към противника ,който трябва да бъде размазан с всички възможни средства, не само на игрището , но и извън него .<br /><br />Никой не печели винаги , дори и най-добрия , но важното е да знаеш , че като погледнеш човека до теб в очите, той гони същата цел , да видиш някой с който може да избутате малката стъпка между победата и загубата . За това се радвам на волейболния отбор и се опитвам да дам всичко от себе си за него за разлика от футболния.Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-7825143352051167252007-10-02T02:53:00.000+03:002007-10-02T03:07:58.062+03:00For this who are still on the boat:<span style="color: rgb(255, 0, 0);font-size:100%;" ><br /></span><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"><span style="font-size:100%;"><br /></span> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US">When you walk through a storm<o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US">Hold your head up high<o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US">And don't be afraid of the dark<o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style=""></span><span style=""></span>At the end of the storm<o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US">Is a golden sky<o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US">And the sweet silver song of the lark<o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US">Walk on through the wind<o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US">Walk on through the rain<o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US">Though your dreams be tossed and blown<o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US">Walk on walk on with hope in your heart<o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US">And you'll never walk alone<o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0); font-style: italic;"> </div><p style="text-align: left; color: rgb(255, 0, 0);" class="MsoNormal"><span style="font-size:100%;"><span style="" lang="EN-US"><span style="font-style: italic;">You'll never walk alone</span><o:p></o:p></span></span></p><div style="text-align: left;"> <span style="color: rgb(255, 0, 0);font-size:100%;" ><br /></span> <p class="MsoNormal">Химна на Лузърпул , хубава песен особено ако е пеят хилядите гърла на легендарната трибуна Коп. Постинга ще е посветен на миналото през, което минаха като през буря годините , но все още чакаме да чуем песента на чучулигата. Миналото , което не успяхме да претворим в бъдеще ... </p> <p class="MsoNormal"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal">От 2 години работя в един проект , тези дни направихме равносметка 19 човека минаха и си отидоха повече от текущия екип. От три години и малко работя във фирмата , напуснаха много добри колеги , за които истински съжалявам. Неизброими загуби : малкото бегли познати от УНСС , компанията от втори блок, колегите от МЕИ , <span style="font-weight: bold;">големия удар 2 в едно – невероятно добра комбинация </span><span style=""> </span>, познатите от Пазарджик от АБС , съучениците от гимназията и натам не ми се мисли , все варианти останали в миналото . Някои от тях могат да възкрастнат , някои от текущите да попълнят списъка , такъв е живота - война , в която ти си смел войник.</p> <p class="MsoNormal"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal">От загубите остават само спомените ,а за <span style="" lang="EN-US">o</span>целелите в мойта лодка : <span style="" lang="EN-US">You</span><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="" lang="EN-US">will</span><span style="" lang="RU"><span style=""> </span></span><span style="" lang="EN-US">never</span><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="" lang="EN-US">walk</span><span style="" lang="EN-US"> </span><span style="" lang="EN-US">alone</span><span style="" lang="RU">.</span><span lang="RU"> <span style=""> </span><span style=""> </span><span style=""> </span></span></p> </div>Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-10830042688288526542007-09-17T23:47:00.000+03:002007-09-18T00:12:26.189+03:00Кой е тоя пич ...Бях решил да пиша за класика , нещо от литературата ама не било писано да е тоя път . За сметка на това ми попадна този сръбски класик :<br /><br /><object height="350" width="425"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/ci3j363HWQM"><param name="wmode" value="transparent"><embed src="http://www.youtube.com/v/ci3j363HWQM" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" height="350" width="425"></embed></object><br /><br />Не може да не се насладим на чудесната му дигция и богатство на изразни средства. Разбирам го човека ограбиха труда му , момчето наистина ги размаза тоя мач. Рядко ми прави такова впечатление европейски център , но този пич с великолепната си лява кука , невероятно движение в трапеца и извънземното си чадъри е всичко за което един баскетболен фен иска да гледа . NBA налага стила на яките тежки центрове , които мачкат със сила и мощ , грозно е затова лигата се превърна в игра на гардове. Нека има повече бойци с характер като Дарко.Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-38406556668765996652007-09-12T00:21:00.000+03:002007-09-12T00:55:57.407+03:00Let's play<p class="MsoNormal">Загнездила ми се беше идеята, че <span style="" lang="EN-US">label</span> на тези постинги трябва да е Зъботракaница, просто някак си свързвам това заглавие с нещо всекидневно. След малка проверка от приличие, ще стане на Злободневно. Аре сега, който <span style=""> </span>не знае, да пита <span style="" lang="EN-US">Google</span><span style="" lang="EN-US"></span><span style="" lang="RU"><span style=""></span> защо : ) <o:p></o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU"><o:p> </o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU">До няколко седмици ще взема да пусна новата си коментарна рубрика на започващия сезон в ПМЛ(игра за футболни прогнози в дира), там отборът, в който играх 4 години започва поредната си битка, дано направят нещо без двама от най-бляскавите си звезди, мен и Амбъра, извадени от отбора поради<span style=""> </span>"треньорска контузия".<o:p></o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU"><o:p> </o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU">Седмицата не започва добре, не съм напълно въстановен от морето, времето се сгомни, което предвещава грипове и всякакви други лайна. Кратката ми спортно-футболна кариера приклиючва дори преди да е почнала, явно неприятната травма в главата няма да премине скоро и раждането на новия Шмайхел се отлага. За капак вдигах като аматьор на понеделничната тренировка по волейбол. Бяхме излезли явно да разходим фланелките, но дори и така трябваше да накажем туристите, както в четвъртия гейм - 25:12. Трябва да се стягам, май ще почна някакви индувидулни тренировки. Голяма картинка ще съм, разхождащо се, огромно туловище в парка, подмятащо си волейболна топка над главата. <o:p></o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU"><o:p> </o:p></span></p> <p style="font-weight: bold;" class="MsoNormal"><span style="" lang="RU">Ама така е: Който иска да става звезда, да сяда на елхата! <o:p></o:p></span></p> <p style="font-weight: bold;" class="MsoNormal"><span style="" lang="RU"><o:p></o:p></span><span style="" lang="RU"><o:p> </o:p></span></p> <p class="MsoNormal"><span style="" lang="RU"><o:p> </o:p></span></p>Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-44021778346769346202007-09-10T17:04:00.000+03:002007-09-10T18:02:22.847+03:00Скандинавски гамбит<p class="MsoNormal"><br /></p><p class="MsoNormal">Събитията се редят в последно време: ще започне волейболната аматьорска лига, футболната <span class="abvlink">форумна</span> започна, топнах <span class="abvlink">гъза</span> в морето тая година един път колкото да разпиша, имаше няколко леки инцидента от както съм горд собственик на Опел <span class="abvlink">астра</span> и други, за които човек си заслужава да драсне по 2-3 реда, но всичко с времето си.<br /><br />Днес ми се е загнездила темата шахмат. Не мога да не отбележа единствената си среща на сляпо – спечелих, но моята гордост е, че успях да я изиграя до край без да сбъркам ход.<br /></p><p class="MsoNormal"> Играта за мен започна отдавна, баща ми ме научи още преди да тръгна на училище. Първото си по-сериозно израстване стигнах около пети клас, когато майка ми вече не беше равностоен противник и само редовните загуби от баща ми останаха на дневен ред. В момента или на него му пада нивото, или аз на стари години ставам по-добър. Май е второто, някак си вътрешно нещо се пречупи, като след дълга <span class="abvlink">връзка</span> с някого. Момчето, което беше назобено с теория, но правеше елементарни грешки, мразеше да мисли и нямаше цел в играта си, стана не много <span class="abvlink">мислещ</span>, но рядко <span class="abvlink">грешащ</span> позиционен играч и прескочи на следващото ниво. Скокът дойде от нещо на пръв поглед елементарно, но много важно :<br /><br /><span style="font-weight: bold;"> Победата не се постига с някаква чудовищна стратегия, а с редица дребни тактически ходове, носещи своите придобивки и загуби по-близо или по-далече в играта. </span><br /><br />Оценката на позицията показва кои фигури стоят добре на дъската и кои зле.<br />Нещата се свеждат до правенето на лошите добри и запазването на добрите. В повечето случаи това води до бързи материални придобивки и успешен край. <span class="abvlink">Срането</span> винаги е възможно, но когато се <span class="abvlink">концентрираш</span> в малката цел, става доста по трудно, а и по-лесно обратимо.<br /><br />Динамично променящата се конфигурация на дъската е това, в което всеки от играчи се опитва да претвори своята визия, дори и дребните детайли на позицията и наблюдението на няколко хода от даден играч говори много за него. Любимата ми проверка за човека срещу мен, е уловка с черните в <span class="abvlink">Италианска</span> партия. Тази последователност е <span class="abvlink">теоретично</span> много дълга във времето и от типа положения, или го знаеш или не. Винаги го пробвам ако имам шанс, реакцията показва с какъв човек си имаш работа, а и загубата не е голяма - малко позиционно <span class="abvlink">осиране</span>, подлежащо на оправяне. В този ред на мисли идва теоретичната <span class="abvlink">подкованост</span> в дебюта, наречете го EXP ако искате. Аз знам много, добрите - хиляди пъти повече от мен, слабите - почти нищо. Характерно за аматьорите, е придържането към известните неща, дебюти, които те играят в 80 от 100 партии, за тях играта започва на 15 ход. Не помня от кога не съм гледал анализ на такава последователност в <span class="abvlink">Гросмайсторска</span> партия, борбата там започва от първия ход и е в <span class="abvlink">теоретично</span> неотъпкани пътеки, където малките и големи удари са възможни още на 6-7 ход. Независимо от това невъзможното не може да се постигне в дебюта, играта има своите ограничения и всеки, който не го осъзнава обикновено губи. Всеизвестната <span class="abvlink">четириходка</span> е <span class="abvlink">мат</span>, в който слабите играчи виждат своя шанс, той е като хвърляне от втория етаж с главата надолу за <span class="abvlink">дебютното</span> развитие, но ако играете в Yahoo, десет от петнадесет слаби играчи ще го пробват. За тях играта приключва след пропадането на този им грандиозен замисъл, въпрос на време е да спечелиш срещу тях.<br /><br />Едно от първите неща, което начинаещите учат, е относителната стойност на фигурите. Те я прегръщат с цялото си сърце за чиста монета и се уповават на нея през цялото време. Има безброй доказателства, че всяка фигура е толкова ценна, колкото повече ще ти помогне да спечелиш играта. Жертвите на фигури са оправдани стига с тях да постигнеш своята цел - пешката да стане царица, да спечелиш играта или просто да дадеш простор за възможностите на другите фигури.<br /><br />Пита ли големия аржентински гросмайстор <span class="abvlink">Мигел</span> <span class="abvlink">Найдорф</span> в средата на една партия:<br /></p><p class="MsoNormal">- Пожертвахте ли фигура или направихте грешка?<br />- Ако спечеля, значи съм пожертвал, ако загубя, значи съм направил грешка – казал <span class="abvlink">Найдорф</span>.<br /><br />Жертви или грешки, са твоите ходове ?<br /></p>Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-40355761077552181722007-08-01T00:16:00.000+03:002007-08-01T00:20:10.480+03:00Nothing is as bad as it seems.Стара сигнатура от песничка на Manоwar , харесвах си я много все още ми седи в дира. Замисляйки се в последно време нещата отиват в съвсем друга плоскост , може би защото все по тънка става струйката светлина очертаваща смисъла на живота ми . Не знам май наистина му изпуснах края годините се изнизват бавно нещата са едни и същи с малки промени , но нищо смислено или съществено. Кое е важно за човек в живота ? Да има семейство , да има дом , да вижда чашата винаги на половина пълна ... Дори някои от дребните ми постижения се превръщат в мои загуби в последно време. Търся смисъла в това или онова за да избягам от неизбежния въпрос : Защо не правя нищо с живота си ? Организация на волейболен отбор , на баскетболен отбор, губене на времето по всевъзможни безмислени начини. Вече не мога да си представя, какво е да не работиш някъде вътре в мен нещо казва работата те спасява в едни Х часа от вечния въпрос . Голям късмет е ,че си обичам работата не знам какво щях да правя иначе . Лошото е че въпроса има безброи отговори и безброи последствия повечето от които са грешни . Не съм писал от Германия , някак си странно е това всеки ден отделям по десетки минути за глупости , а немога да отделя време за да драсна нещо тука каквото и да е. Дните се редят добри и лоши , алкохола си тече повече или помалко, купих си кола , нов телефон , правителството е решило да гласува много добър за мен данък с който заплатата ми ще нарастне яко. Все неща заслужаващи по 2 -3 изречения , но времето го няма , да натракаш нещо по клавишите , да излеееш нещо от себе си , нещо което те гложди от вътре. Явно просто нещата все повече минават в графата не ми пука. Не ми пука за дребните неща от ежедневието може би ще спре да ми пука и за въпроса ? Дали това е добро или лошо отговора не е еднозначен само знам , че не ми харесва.Може би затова в последно време все повече играя шах. Някога човек , които много уважам каза , че шахът е игра на егоистите , дълбоко затворените в себе си единаци , които искат да се докажат да наложат над другите. Шахът учи на това да влагаш силата на ума си да докажеш , че си по-добър от останалите, че ти си номер едно . Нещо непривично за мен , човек свикнал с колективизма . Хубаво или лошо , нещата вървят бавно към следващ етап , дали живота не е безкраен цунгцванк , в който ние сами избираме колко голяма да е загубата ни , докато накрая не дойде абсолютния край на играта.<br />Дано загубата в следващите решения е по-малка .<br /><br /><br />П.с Скоро гледах великия филм "Finding Forrester" там се казваше черновата е от сърцето , а беловата идва от ума . Неискам да редактирам каквото съм написал , за да може то да си остане от сърцето.Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-37538979010770124472007-07-03T01:56:00.000+03:002007-07-03T01:59:06.428+03:00The Ultimate Order<p class="MsoNormal">29.06.07 Петровден </p> <p class="MsoNormal"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal">Този постинг трябваше да е посветен на един специален човек , някак си обаче<span style=""> </span>нещата отидоха в друга насока , но все пак : </p> <p class="MsoNormal">Жив и Здрав Пеше и да останеш все така добър!!!<o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal">И така вместо на традиционната почерпка трябва да стягам багажа в един хотел в другия край на Европа . Връщайки се назад във времето съжалявам , че не научих немски , определено ми харесва да стоя в Германия . Само да не е за дълго просто това размазващо спокойствие , което цари тука в един момент те докарва до лудост. </p> <p class="MsoNormal">Леонберг е малко градче близо до Щутгард . Типичните немски къщи , доста на брой по- високи сгради ,<span style=""> </span>хълмче с голям парк , църква чийто камбани ме поздравяват в 22:00 часа и неизменния<span style=""> </span>немски ред пропит<span style=""> </span>във всичко . Горе долу модерен стил с много<span style=""> </span>индустриални сгради наблизо . Съвсем различно от Дурлах , където ходя обикновенно с неговите кълдаръмени улици стари постройки от преди войната . Интересното, е че тука никъде няма панелни гета като в България . Блоковете са рядкост и ако ги има не се открояват съжественно от пейзажа на типичните немски къщи ,излезли като от каталог на Лего - малки и с остри покриви. Улиците са пусти само някоя случайна кола минава покрай хотела. Студения въздух ме лъхва седейки на прозореца , от стаята се чува <span style=""> </span>вокала на <span style="" lang="DE">Rammstein</span> цепещ говорителя на лаптопа.<br /></p><p class="MsoNormal">Дали<span style=""> </span>някога и в България нещата ще бъдат така подредени? Дали ще има чисти улици , велосипедни алеи на тротоарите , заведения с усмихнат персонал , толкова паркинги , че кола паркирана на улицата почти не се забелязва, пешеходците да са най-важната част от движението по улицата. Все неща , които са достижими , не противоречат чак толкова на балканския манталитет и зависят само от нас като нация. </p> <p class="MsoNormal">Може би не съм в най-представителната като извадка част на Германия ,<span style=""> </span>може би и контактувам само с определени групи хора , но впечатлението ми е че най-много изоставаме във възпитанието . Няма селски бегове , имам чувството , че той би се чуствал в Германия като жител на Чукотка в Москва. Всеки си знае мястото , защото знае че системата рита безотказно . Няколко пъти бях в селца тука наблизо в региона ,<span style=""> </span>чувството е странно сякаш си в курорт . Най – силно впечатление ми направи , когато разбрах , че младеща на селцето се събира в църквата , защото няма кои да ги остави да скитат по улиците , а в заведения никой не ги и пуска. Няма домашни животни или аз поне не видях , няма я „приятната” миризма на гюбре дето те застига неминуемо във всяко Българско село. </p> <p class="MsoNormal"><o:p> </o:p></p> <p class="MsoNormal">И нещо смешно за накрая за първи път в живота ми ме наричат , сър . Направо се почудих дали на мен ми говорят . Шок<span style=""> </span>явно остарявам ... </p> <p class="MsoNormal">Леонберг , Германия<span style=""> </span><o:p><br /></o:p></p> <p class="MsoNormal">П.С. Малко късно публикувано , но черните галагани не се губят</p>Mishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-68132332670757345042007-06-29T17:04:00.000+03:002007-06-29T18:57:50.263+03:00Any given Fryday16 :00 Местно време<br />Работния ден приключва бавно и сигурно . 30% от хората са си отишли в следващите 30 минути още около 60% ще напуснат работните си места към едно по хубаво място наречено дом . Само здраво затъналите в лайната остават , но дори и те ще се изпарят около 18 часа. Нормална ситуация за голяма немска компания . Няма страх , че шефа ти ще те дебне кога излизаш от офиса , няма колеги ,които да те гледат криво , няма нужда да се обаждаш защото се чустваш виновен , че дезертираш от бойното поле, където другарите ти падат пред поредния death line. Явно нещо някъде там в България е сбъркано, защото именно високо квалифицираните и мотивирани хора дърпат напред , а не стадо настръхнали хиени гледащи в канчето на другите по всякакъв повод.<br />Колкото и да е парадоксално има и странни животни като мен , хора които остават до края, воюват на работното поле до последна капка кръв . За нас е въпрос на вътрешна удовлетвореност работата да е свършена . Много трудно можеш да намериш един такъв човек , а 3-ма каквато е ситуацията с моя отбор си е направо национално богатство . Ние сме едно цяло ударното звено готово да реши всеки проблем, да пребори всеки срок и всеки път да успява да надхвърли очакванията на посрания си мениджъмънт.<br />Май стигнахме до болното място - мениджъмънта , оправление на ресурсите неща, които са си по български под надслова "ако мине". Не може глупавия счетоводител да е по-важен от мен , парите са пари , но трябва респект към хората, които ги изкарват.<br />Нямало да получа заплата заради това , че не сам попълнил приложение за работното време? Who cares ? Може би това е за плашене на гаргите , но в момента в който стане истина , аз лично си обещавам да си подам молбата за напускане.<br /><br />Докато привърша и стана никое време , хората ги няма вече спокойствието е пълно само някой чистач от малцинствата и колегите от България сме в офиса. Истинската работа за седмицата тепърва предстои през уикенда , когато ударното звено ще има своето поредно предизвикателство...<br /><br />Леонберг , ГерманияMishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9071444019062925524.post-36361135558028176312007-06-27T20:49:00.001+03:002007-06-28T13:31:43.200+03:00I'm an alien , I'm little alien in Europe ....Имиграцията - тежък обществен въпрос с не толкова дълга за нас Българите история . Преди беше голямо геройство да "избягаш " или беше на почит да си високо квалифициран специалист в странна от третия свят. Някак си странно това минало не може да се забрави, необяснимо за мен защо . Повечето хора мислят, че извън България в/у тях ще се изсипе рога на изобилието и ще заживеят богато и пребогато, но в повечето случаи това е една утопия. За мен имигрантите се класифицират на :<br /><br />1. Хора нямащи алтернативи в България - Те по дефиниция са ниско образовани или с образование , което и те самите незнаят , за какво им е.Тези хора обвиняват България , че тя им е отнела всичко в живота. Намират алтернативата в чужбина ако успеят и се държат за нея като удавник за сламка, не че в там живеят много по-добре , но поне там никой не им го казва директно ,че са последно стапало в обществената пирамида.<br />2. Специалисти направили своя избор и работещи в чужбина , получаващи добри заплати , живейки добре те продължават да се чустват Българи.<br />3. Небългари , това са всички онези , за които България е най- черното място на картата . Те се гордеят с това , че са се "спасили" всички в България са тъпаци , защото не разбират колко лошо е да си българин. Обикновенно са ниско интилигетни индивиди с някакво образование,най-често завършено в чужбина .<br /><br />Успява ли всяка от тези групи , да намери своето щастие или не това е мнение , което всеки сам трябва да намери за себе си . Това, което се вижда от моята "текуща камбанария" е следното : Небългарите са национални предатели , те не бива да се коментират изобщо , нека забравят , че някъде там на балканите съществува България и искрено им пожелавам да мрат у кофите. За останалите е сложно да се коментира.<br />Имиграндския живот има някои неуспорими предимства главното, от които е сигурност . Всеки имал досег до западния свят знае за какво става въпрос. Няма го страха , че утре си без работа, че някой полицай или военен ще те гръмне , че някой ще изнасили дъщеря ти още докато е ученичка,че пиян шофьор ще осакати някой твой роднина и т.н. И по-големия проблем , ако се случи някое от тия неща няма да има никакво последствие за виновния. Този фактор е особено актуален за хора създали семейство ,за които то е всичко на света. В момента мога само да разбирам тези хора , но не да споделям тяхната позиция. Може би след време и аз ще имам този избор пред себе си и не го отричам , но за мен колкото повече читави хора бягат от България толкова по-бавно нещата ще се променят към добро. Това , което не бих могъл да понеса лично като имигранд е това да си втора ръка човек, защото около 70% от българите извън България са такива . За последните няколко години доста стоях в развита европа и това, което винаги ми е харесвало , че колкото и да им се иска на някои субекти да ме газят не се получава. Не бих понесал и липсата на хората на , които разчитам :<br />Да ги няма приятелите с които си пил по чашка, да ги няма хората на които да събудиш в 2 през ноща , хората на които може да се опреш срещу тежката плесница на живота.<br />Има още някои неща , които трябва да се споменат задължително за имиграцията. Голямата заблуда за многото пари. Истината, е че само ниско квалифицирания труд е добре платен сравнение с България . Просто бедните не са толкова бедни .<br />Другия голям въпрос е зависта на имигрантите , към успялите в България хора. Те виждат как хора, които дори са били назад от тях в момента са адски напред в България ,защото нещата се развиват бързо ,а в чужбина летаргията е пълна. Разбира се последното е валидно за по-високо квалифицираните хора.<br /><br />Има много книги описващи , как обществата в застой като западните западат с времето , а динамичните такива изграждат хората , които могат да оцелеят и да се борят . Е аз лично искам да съм от вторите , а не да избягам и да потъна в летаргията и да бъда претопен в нея.<br /><br />Леонберг , ГерманияMishevhttp://www.blogger.com/profile/06471039117588695911noreply@blogger.com2