сряда, 9 юни 2010 г.

Бостън - Лейкърс Мач 3

Ход на мача :
1. Силно начало на Бостън 12:5
2. Обрат за Лакерс от средата на първата част
3. Бостън без кош над 6 минути
4. Максимална разлика за Лейкърс 17 точки
5. От края на втората и третата част равностойна игра разлика от 7 до 14 точки за Лейкърс
6. 4та част обрат за Бостън разликата плавно е стопена до 1-2 точки 2-3 минути преди края .
7. Поредица от изнервени моменти в срещата със спорни топки , Лейкърс се възползваха по добре и печелят мача с няколко грешки в последните секунди на Бостон.


Факти предопределящи крайния изход на мача :
1. Силната защита на Лейкърс :
а) Коби срещу Рондо тука просто Джексън спечели мача , Коби пазеше през цялото време 3м навътре в тройката Рондо седеше и си тупкаше необеспокояван и в крайна сметка винаги раздаваше на някъде топката , където защитата беше гъста и Кобе дублираше високите играчи(удари чадър дори на Пъркинс). Така подреден Кобе ограничи и единственото оръжие на Рондо за точки пробивите . Рондо стреля 2-3 максимум стрелби от зор независимо , че постоянно беше сам на тройката .

б) Фишер срещу Рей Алън - 0/13 няма какво повече да се каже освен , че и тоя ход успя. Но за мен ключово си остават а) и в) .

в) Много силна отборна игра под коша особено на Банъм

2. Нападението на Бостън не беше на ниво .

а) Рей Алън вече е ясно 0/13
б) Пол Пиърс , Сам Пъркинс , Рашид Уолъс натрупани фалове ограничават времето им за игра , може би само Пиърс с 3те тройки може да кажем , че помогна , но пасивността му в атака както и на останалите беше чудовищна , което доведе и до а) . Невероятно е с каква лекота Пъркинс ядеше чадъри заради 1в
в) След тоя мач или Рондо или Ривърс ако така му е казал трябва да се самоубие ритуално. Не може поинт гард да бъде пазен от 3 метра и да не стреля ! Това е втората голяма причина за стрелбата на Рей Алън . В много случаи топката седи в Рондо на върха по 5-6 секунди + изнасянето от атаката остават 8-10 секунди и Рондо подава на затворен играч и той трябва сам да реализира , безпорно б) повлия много на играта на Рондо защото и добрите му решение биваха бъркани с изключение на тия надолу.
г) Кевин Гърнет безспорно страшно силен мач разката Гасол на изолации странно защо Бостън не продължиха с тях , няколко грешки негови накрая предрешиха мача без той да има голяма вина(бяха предизвикани от съотборниците му) .
д) Голямото Бебе за мене е човека този мач в атаката на Бостън изключително ефиктивен до последно държа отбора в играта в четвъртата част.
е) Като цяло Бостън играха без видими грешки , но много неефективно в атака . Турновърите им набъбнаха накрая (2 на Гарнет и още мисля поне 2) . Първата им грешка за втората половина от мача дойде чак след средата на 4та част . Но изневеряването в играта било стрелба или отговорност на почти всички ключови фигури даде негативен резултат


3 . Защитата на Бостън се справи прилично :
а) Гасол беше изолиран добре независимо от няколкото му добри стрелби , които по скоро доказват добрата игра на защитниците .
б) Рондо фейлна тотално Кобе оставаше срещу него множество пъти и повечето му изтрели бяха без проблем , 4тата част и срещу Фишер не се справи.
в) Тони и Рей Алън много добре и двамата пазиха Кобе като цяло мога да кажа , че те са главните виновници Бостън да имат шанс за тоя мач .
г) Както стана въпрос глупави фалове много наебаха играта на Бостън - Пиърс , Уолъс и Пъркинс .


4. Атаката на Лейкърс , Кобе вкара малко.
а) Отново превъзходство в борбите , но не голямо
б) Изолиран Гасол , който мушна 2-3 стрелби почти от тройката през човек ама това е по-скоро в мелницата на Бостън.
в) Добри помощни играчи отново Одъм , Байнъм и разни други дето едвам ги виждаш помагаха .
г) Кобе нямаше късмет доста от стрелбите, в които го пазеше Рондо ги стреля лесно , но не ги вкара.
д) Дерек Фишер вкара 12+ точки последната четвърт и даде важен тласък когато Кобе беше зациклил 0/4 в частта

петък, 5 септември 2008 г.

Голямата заблуда


Цяла България повярва във волейболния ни отбор или по скоро повярва в лъжливите хвалебствия на Българските журналисти. Очакванията за Олимпиадата бяха, че медала ни е в кърпа вързан , а дори имаше нагласа и да е златен . Глухи останаха изказванията на волейболистите , които казаха : Класираме се на четвърт финал и от там играем колкото можем . Точно това и стана, колкото и зле да сме отбори като Китай , Япония и Венецуела са си лесни препятствия. Слаб мач с Италия и не лош мач с Олимпийския шампион САЩ и разбира се загубата от Русия сложила ни на зажлуженото ни според мен 5-8 място.

Да започнем с това къде сме ние в света ? Реално световния волейбол в момента е в равновесие след плавното отминаване на Бразилското господство . Отборите на САЩ,Русия , Бразилия , са леко една крачка пред България , Сърбия , Полша, Франция, Германия и Италия. Като ние и сърбите имаме шанс да вървим към тройката , докато Италия , Франция и Полша основните им играчи застаряват и трябва да се надяват на нови млади звезди. Разбира се това е условно тъйкато всеки отбор дава свидни жертви с течение на времето.

Какво липсва на България за да е на върха :

  1. Треньор . Мартин Стоев се възползва максимално от работата на други хора и е на върха на вълната няколко години . Оказа се обаче , че отбора може да печели само, когато играе зимата Световна купа , Световно първенство . Тогава , когато играчите идваха в оптимална форма от отборите си и Стоев имаше не трудната задача да ги нареди по полето и да води мачовете. Добре , че не всеки път слагат микрофон при него на почивката да реди бисер след бисер като : ”Аре затворете бе , как му давате на това джудже да забива със сила .” , а и в интерес на истината доста пъти самия той стои като наказан додето играчите почиват. В националния волейбол добрия трениор е основа на успеха – доказано от имена като Веласко , Резенде дори Анастази – направил без преспективните Испанци европейски шампиони. Стоев си отиде , кой да дойде на негово място ? Българин би било пагубно , има само един човек ,който може да свърши работа – Радостин Стойчев, но за него е още рано . Самият той едва ли ще иска при положение , че е шампион на Италия и има титла за защитаване. Чуват се слухове за аржентинците Веласко и Лозано , което би било хубаво доказани треньори с опит , но според мене не много удобни за федерацията . Нека видим избора , но съм предобеден , че може би новия треньор ще е бушон , който да изгори при първи неуспех – Найден Найденов , Карагьозов или Попов.
  2. Федерация. Колкото и лоши думи да се говорят за федерацията по-случая с Константинов на олимпиадата истината е, че нещата са черни в друга насока. БФВ се показа много силна на международния фронт – може би 50% от класирането ни за Олимпиадата е тяхно с wide card-а който взехме за световната купа. Проблема се корени в това , че външните ни успехи се използват с озаконяването на далавери на местно ниво . Реално в България първенство няма. Всички са слаби , надежди се възлагат на новата селекция на ЦСКА , но аз не съм оптимист. Спорта умира в много от традиционните школи и само случайни проблясъци като Цецо Соколов подклаждат надеждата ми за бъдещето на спорта. Трансферната политика е почти робовладелска дори и за най-големите ни звезди.
  3. Основен състав . Незаменими за отбора Константинов , Сълпаров , Казийски , Николов, Пушката ,Жеков. В тоя състав за мен има един голям играч Пламен Константинов. За съжаления скандала на Олимпиадата го загроби , както него така и целия отбор. Ясно е че той не е виновен с нищо , но лошите неща не се забравят лесно . Дано изиграе поне още един мач пред родна публика , за да бъде изпратен подобаващо. За пушката важи почти същото. Владо Николов може би също ще прекрати кариерата си , за неговия пост поне конкуренция има. Достоен наследник на поколения бляскави нападатели , Владо беше постоянна величина с малки изключения в последните години. Просто борбата с времето ни взима тези три свидни жертви , дано успеем да ги компенсираме в бъдеще. Сълпара не е лошо либеро , но неговата незаменимост го прави спокоен , което не е хубаво . В посрещане е стабилен , но в защита не е нищо особено . Това го прави средна ръка световен играч , какъвто е и Жеков . Всички търсят проблема в разпределителя , но за мене Жеката беше най-силен от Българите на Олимпиадата , вярно не е бляскав разпределител , но се показа като голям играч на елементите блокада, защита и сервис. Все неща дето ни липсваха като отбор. Този човек игра на своя връх , но останалата част от отбора го предаде. Да той никога няма да стигне истинските величини на тоя пост като Гръбич ,Рикардо, Бол дори Хамутских , но разберете друг няма , а като гледам няма и да има скоро.Нарочно оставих за последно Казийски . Мега звездата в света , ясно е колко е силна неговата атака . За мен от титулярите след Жеков той направи прилична олимпиада игра добре във важните мачове с Русия и САЩ , но си личеше , че не е подготвен. Тука е мястото да се обърне внимание , колко уникален е Казийски повечето хора не осъзнават това . Уникален не заради атаката си , а уникален с таланта си , който компенсира проблемите с физиката му. Повечето хора си мислят , че височината е предимство, но ако погледнете световния елит на позицията на Казийски ще останете много учудени . Аз поне не се сещам за играч над 2 метра , всички са около 196-198 . Малко по ниски малко по високи. Единствено Казийски е 206 (същото важи и за Соколов 207) един ръст привичен за център или в краен случай за диагонал. В какво е проблема поста на основния нападател изисква не само атака, в интерес на истината в нея ръста помага , но не е определящ тъйкато техниката и отскока са много по-важни , но и посрещане и защита. Тук е големия проблем човек 206 не е толкова пъргав, бърз и по трудно посреща. Самата метрика на тялото не го позволява. Именно за това горния стандарт за ръст се е наложил , защото единствено май ние Българите вървим срещу природата с таланта си.
  4. Липса на дължина на отбора . Колкото и странно да звучи България няма избор при селектирането на националния отбор . Всъщност при нас селекцията се базира на каква дупка трябва да запълваме . Просто при нас липсват комплексни играчи на всички елементи . Само един играч като Златанов може много да промени нещата за нашия отбор , ами ако имахме още 2ма или 3ма. При създалата се ситуация имаме неизменни титуляри , които са без конкуренция и от тяхната форма зависи всичко . България може да прави само тактически смени, но не и пълноценно някои да бъде заменен . По постове горе долу така изгеждат нещата :

Втори разпределител на практика нямаме – Тасев е на 41 и е мега слаб на елементите(блокада, защита ,сервис) , но пък има малко по добър поглед от младите Станев и Зарев , които на елементи са малко по добри , но не им ли тръгне мача следва рубриката грешка след грешка.

Центрове : Нещата тука са равностойни реално без единствения титуляр(виж в основния състав :) ) имаме 3-4 равностойни момчета . Николов е млад и преспективен , Гайдарски е много силен на блок , Цветанов за мен си е едно странно недоразомение ,но явно треньорите го харесват . Тука иде ред да се споменат и нашата гордост 2ма Пазарджиклии Самунев и Киндеров , както и Светозар Иванов от ЦСКА. Като бройка добре , но като качество сме далече от истината . Това че Жеков не вдига в центъра много, не значи че центровете ни трябва да завършват с процент на атаката на краен нападател , а и не може Русия и САЩ да ни направят по 20-30 точки в средата със средна успеваемост 85-90 %, която не е 100 от някой случайно ударен аут .

Либеро . Тука коментара е лаконичен : Е те такоа животно като второ либеро нема.

Основни нападатели още известни като 4ки. Тука има материал ако с него се работи много . В момента опциите са ни Алексиев , Стойков , Пенев , Ананиев, От ЦКСА едно момче не знам името и Соколов. Това е може би най проблемния пост за нас . Стойков се отказва , което спасява отбора. Този играч би бил добар в отбори като Япония , Иран , Египет , Венецуела , но за целите на България си е дупка , която обаче е най-малко слаба във всичко . Другото му качество беше , че може да играе и диагонал и се получава една слабовата ,но универсална резерва. Дългата контузия на Ананиев тази година го извади , но в него има доста потенциал проблема е че той няма да го развие в Левски. Странната двойка Пенев и Алексиев – Тошо е силен на атака и блокада , Мартин на защита и посрещане , както и сервис . Ако можеше да направим един играч от тях щеше да е супер . Соколов е все още неизвестна величина за мен – не съм го гледал , но с тоя ръст си е за диагонал каквото маи си и играе .

Диагонал . Тука може би само руснаците имат колкото нас . Това е изконния Български пост и нямаме празно . Все пак не малко треньори са казвали , че ако Волейбола се играеше само на атака Българите няма да имаме равни.И тук именно на поста, който главна и единствена цел е атаката чакат реда си бързата лява ръка на супер Бобо , Милушев и Соколов освен тях далече от национала, но не лоши като играчи са Краси Стефанов , Мляков , Учиков (известен като Трактора J ), Бомбандировача Младенов (недоуценяван според мен). Ето го и големия дисбаланс в нашия отбор ако за всеки пост разполагахме с толкова класни играчи като на диагонал просто Българската хегемония във волейбола щеше да е с поколения .

Дължината не е определяща ако титулярния състав е във върхова форма и смяна не са нужни – американците така спечелиха Олимпиадата. Ние така станахме 3ти на Световното и Световната купа. Но това се постига много трудно , особено при положение , че има лятна пауза и подготовка . Това може би беше и предимството на американците максимална игра във всеки мач , докато Бразилия, България , Русия и Италия не можаха да си стабилизират състава целия турнир олимпийски турнир..

Трябва да се погледне и на още нещо , къде ще игрят българите догодина , кои ще израстнат и кои да си ги чакаме все същите другото лято . Соколов и Стефанов в Тренто , както и Мляков (2рия Полски отбор) ще се развиват , но момчетата които остават в България и най-вече за мой голям ужас трениращите при Стоев в Халкбанк Алексиев и Милушев мисля , че ако си запазят нивото ще е добре .

Кратко обобщение на всичко казано по горе , имаме 2 години до световното , за да подготвим своя отбор дано потенциала се развие и дойде кадърен национален треньор, който да донесе злато на България от голямо първенство.

П.С : Съжалявам , че няма бележки под черта за тия дето не знаят термините , но пък винаги съм готов да ги разясня на живо , особено на някоя готина булка :-D


понеделник, 4 август 2008 г.

In the Ghetto of the mind …

Приключва една ужасна седмица. Утре колелото се завърта и дано да е за добро , че не се издържа . Дори не мога да преценя кое беше по-гадното четирите дена безвремие или трите дена с наченки на мероприятия , всяко от които беше куцо . Донякъде хубаво беше билярда в събота започнал в 11 и преключил около 18 , както и новия Батман . Филма много ме накефи . Не, че е нещо особено велико ама в последно време забелязвам , че оценявам филмите по това , колко надминават очакванията ми . Този определено беше такъв . Завинаги ще ми се запечата сцената с големия негър , който взе детонатора и го изхвърли през прозореца . Нещата , които трябва просто да се правят . Някак си като излезнах от залата разбрах , колко съм закован в плановете на ''интригантите'' и колко е трудно нещо да се направи . В такива случаи , не е хубаво да оставаш сам със себе си , а точно това стана . Карането на кола късно вечер , без музика е особена почва , в която семената на мислите потъват дълбоко . Спрях без да съм карал много , Младост 4 там горе е някои, на който държа. Беше интересен експиримент на усещането за конкретния човек след това обиколката я имаше начертана в главата ми. Няколко дестинации в София и на всяко място различно усещане , многото спомени , може би само през Студентски не минах . Мислех да оставя следа на всяко място, но така и не го направих. В интерес на истината бях на косъм да си тръгна за Пазарджик , но осъзнах какъв гърч ще е да обяснявам на родителите си защо от нищото съм решил в полунощ да се прибера . За първи път усетих колата , не като някакъв предмет , а като част от мен.
Вечер завършила в безвремието на броуза ...

За Билярда мога да обобщя , че не съм доволен от себе си . Записах победи над двама от хората, с които играх , но срещу третия беше пълен крах . Срещу него спечелих две игри от десет, едната с невероятен разбиващ удар с който директно се печели играта и втората нормално . Странно или не се зарадвах само на втората , явно и за мене има истина в думите , че успеха е сладък само ако си го заслужил , а не е подарен (развивка на темата Хайнлайн-Звездни рейнджъри ).

Основната ми поука е , че всеки си има собствена мания , а моите са много повърхностни и не вършат работа за сериозно потапяне . Явно трябва да си намеря нещо ново или добре забравените старо като: книги , шах , Диабло ...

Ще се чете пак "Князь мира сего" на Климов ...

И нека лова на бесове да започне сега...

сряда, 4 юни 2008 г.

Манджа с грозде – какво тревожи душите наши в последно време

to be continued...


Тома спечели Music Idol 2. Определения като „най-добър” и „той е човека” са навсякъде в нета. Това не е състезание кой ще изкопае един декър за най-малко време, за да се дават такива оценки. Тома спечели с една много проста стратегия , ако го е направил съзнателно , в което аз се съмнявам , бих казал евала на това момче. Цялото му поведение на рокаджия и античалгар доведе до завладяването на една таргет група , която може би никога не би гласувала . Тези хора гласуваха за каузата – „Не на чалгата” не за Тома , той беше припознат като острието на идеята. Големия ход в това привличане обаче е , че реално острието беше тъпо и не поряза никой . Тома не обиди почти никой , може би с изключение на Азис, фрази от сорта на „мрете мръсни чалгари” са кухи, когато се кланяш на „фолк иконите” Ивана и Преслава , защо там не се показа непримиримия чалга боец , а един професионалист готов на всичко , за да мине нагоре. Премерената риторика го направи враг на много незначително малка част от слушащите чалга, защото ако определим , че чалгар е човек слушащ предимно чалга – 50% и повече от музиката , 2 паралелни анкети : „Вие чалгар ли сте ?” и „Каква музика слушате предимно?” ще отчетат различен резултат. Тома навлезна в тяхната група с гръм и трясак и може би точно те го изведоха до победата. Защото чалга културата осмива и отрича несъвършенствата във визията , а истината е че Тома ги имаше най-малко. На няколко концерти откровено влезе в баровска роля характерна за попфолка , а срещу себе си имаше – човека Гном Ясен (унеправдания и мачкан цял живот) и откровенно 2 момичета , които са толкова различни от идолите на фолка , колкото Америка от Русия и не само това , ами и девойките от тая година пледираха, че са по-големи от културата на масата през цялото време, тя не е за тях , те са гласа ,който да излезе извън България . Истината, е че България е чалгизирана и това явление продължава да се развива , но в много правилна посока , чалгата станa почти поп с балкански елементи. Според мене нямаше никакъв проблем , чалгата да спечели Music Idol дори тя ще е фаворит там , просто няма достатъчно „умна” и добре изглеждаща девойка, която да стигне до зрителските СМСи и да заяви аз искам да съм новата Глория или Преслава. От там чалга ПР ще заработи и ще я изтреля умопомрачително . Това ще интересен експеримент , който се надявам да видя в другия сезон на така наречено шоу и дано го прави пак Слави, защото от музикална гледна точка се продриснаха доста и от немай къде го избиха на риалити тип Big Brother.


На тема музикални конкурси трябва да споменем Евровизия. Нашата песничка си беше интересна за всички , момчетата направиха и шоу , но може би наистина нямаше нищо, което да напомня за България. Заслужаваха да минат до финала , но за повече , както се казва : «Къде бе ! » Лобитата на Съветските срещу лобито на Югославските република водят тежка борба. Интересното , което ми направи впечатление е Сръбския стил , които се налага от години на Евровизия . Общо взето се сещам за Желко Йоксимович – Лане мое, сега Йелена Томашевич с Оро . Да охарактеризирам тоя стил с няколко думи : силно вокално присъствие на изпълнителя , текст близък до народната песен , акомпанимент на цигулки и някои други интересни инструменти. Определено ме кефи какво постигат , но все още се чудя дали е някакво течение в сръбската музика или просто , който направи подобна песен го пращат на Евровизия.


Lord of the dance – велико. Гледам съм го десетки пъти, но на живо ефекта е много силен. Странно , но дори не забелязах липсата на Майкъл Флетли заместващия го солист се справи отлично. Всичко беше на невероятно ниво , бих го гледал пак с удоволствие. Можеше нещата да бъдат още по-добри , ама аз съм си полуидиот , какво да се прави . Чудех се как ще се прибирам и мислех за една дълга разходка , но толкова време сам със себе си май не ми се прекарва . Имаше още нещо , ако се сетя може и да го сложа , а сега наздраве със спонсора на мероприятието , които „ние” много уважаваме Bushmills.

понеделник, 17 март 2008 г.

Дрисъци или Кур тате баница


Скоро нищо няма да бъде същото , една епоха си отива завинаги . До няколко дни оставам сам в къщи . Едно 9 годишно съжителство приключва. Не е лесно да се отървеш от навик като тоя , предстои ми да опитам . Маи това е единственото нещо дето неуспях да прецакам в последно време . Преебаха ме в работа за пореден път , може би 3ти , не ми пука за това вече бича айляк и не си давам зор . Алкохолните подвизи взимат нечувани размери . Имам чуството , че една малка уискаджийница работи за мен. 400 -500 г влизат за отскок , а още по-лошото, е че нямат резултат. Спортния сезон се прецака отвсякъде. На волейбола вече няма отбор има сбирщина от хора , които искат да поиграят , някак си пламака загасна . Тартора на тая сбирщина май взе да му писва да се разправя с хора и ще дигне бяло знаме. С футбола като един от купа все повече си мисля , че сгреших като не се отказах генерално. Явно спорта не е за хора , които се познават от преди. Трябва спорта да обединява , а не да разединява на тема отбора на Х,Y и Z. Трябва да има единно начало като треньора, откъдето да се решават всички кадрови проблеми . Ще взема да почна да се занимавам с нещо дето , участват максимум двама човека и всичко отборно ще се играе на принципа просто играя. Защото баланса приятелство , качества е тънък лед, по който хората лесно се подхлъзват , затова нека се разчита само на качества и те да сплотяват един отбор особено в състезание.

За финал има една песен започваща така(google да си ебе програмистите , те си знаят що) –

Зайди, зайди ясно слънце ,
зайди, помрачи се
и ти ясна месечино
зайди, удави се...

петък, 14 декември 2007 г.

The Place from where the story begins…

Part 1

И отново в Германия, не е лошо човек да направи няколко командировки на година . Това ми дава възможност да усетя неща , които бях позабравил : няколко вечери поред да се наспя , да прочета хубава книга , да пия няколко „wiesse бири , да останеш малко насаме с мислите си . Идва края на годината време за равносметки . Решил съм да положа началото на поредица от статии по теми, за които съм искал да пиша , а не ми е останало време да драсна по 2-3 думи . Ако някой не ме познава темите ще са спортни , както вървят нещата – Форумната футболна лига , аматьорската волейболна , българския национален отбор по волейбол , ФК Левски и другата група - куме защо го направи, Емил моят бъдещ кръщелник . Групата лични драми мисля да я пропусна , освен с лекото загатване , че някои са пак заедно , а други за пореден път не са . Отново няма да има къде да празнувам нова година , като май тая предстои да счупи рекорда по тъпотия . Работата си е все много и мен все още много ме мързи , което не пречи пак да съм човека без отпуска , който ще копа до последно за версията , която трябва да предадем на десети януари . Не мислете , че аз съм добрия дядо Мраз (ролята би ми отивала ) , просто отново ще се наложи избора по-добре да свърша нещо отколкото да мързелувам в къщи. Пазарът на труда на IT кадрите явно е гладен , а колко са гладни курвите направо не ми се мисли , дали скоро ще науча - незнам . До края на годината остават малко неща , за които си заслужава да се пише и всички ще са ясни до края на седмицата : The Ultimate game и коледното парти на JCI, където „добрия чичко Жонсон” ще даде на всеки му според заслугите.

Part2

Летището в Щутгард , някъде към 7 часа , започва великото околосветско пътуване , все пак ние сме на гъза на георафията и елементарното преместване от точка в европа не е много лесно . Простата сметка показва , че разтоянието Леонберг до София , което е под 2000 км и се лети за 2.30-3 часа ще отнеме на скромната ми персона 8 часа . Най-голямото предимство на въздушния транспорт ще настане когато въведат универсална сканираща система, за да се намалят чаканията по летищата . Днес ще загубя 4 часа само във висене , а връзката ми в Прага е доста бърза само един час , почти не стига да се стигне от гейт до гейт , общо взето връзките на полетите са обиколи летището, за да го обикнеш с привлекателните му проверки на багажа. Стратегическата подгототовка за тях е едно от основните умения на често пътуващия със самолет . Ето няколко от простите маневри , които аз прилагам :

  1. Ако можеш да не чекираш багаж не го прави .- стандартните позволени куфари за ръчен багаж събират повече от достатъчно . Плюсовете са : няма начин да останете без багажа си , който вместо в София(SF) е заминал за Сан Франциско(SF), не чакате за багажа си и бързо излизате от летището. Единственото неудобство е свързано с новите мерки за сигурност за течности . Няма да може да вземете някои неща, които поне за нас мъжете са лесно набавими във всеки супермаркет или хотел.
  2. Проверете си внимателно чантите преди да тръгнете . Не е приятно да ти направят гадно на скенера и да ти обърнат багажа за едно винтче останало в чантата от някое преместване . Последната ми изцепка щеше да е да отида на скенера в София с 30 сантиметров ловджийски нож в раницата.
  3. Подреждането на багажа е важно , ако носите лаптоп той се вади на всеки скенер , трябва да е лесно да можете да го извадите .
  4. Всякакви допълнителни части от облеклото като шапки , шалове и др. е хубаво да са в багажа, защото на скенера ще трябва да свалиш всичко.
  5. Максимално трябва да се ограничат металните предмети , които се носят , всичко което не е необходимо може да е в чантите . Всичко останало в джобовете на якето , тъйкато като го съблечете за скенера , всичко остава в него и няма нужда да го вадите допалнително. Ако можете минете без колан , иначе ще го сваляте навсякъде . Препорачително е да пътувате с обувки нямащи метални части , защото на западно летище ще ви накарат да ги сваляте с голяма вероятност. Не мислите това скенера няма да го хване , тук в Щутард ми изпищя станиолова обвивка на шоколадов бонбон , в Мюнхен на един момък му изпищя кутийката с презервативи , така че детектора е мамата си джаса : ) .

Part 3

Самолета за София всичко върви по план май проблеми с кацането няма да има . Дремнах докато дойде храната . След един изпуснат сандвич в полет на Луфтханза стария е нащрек - дори и в дрямката дебне храната . Ако мислите , че сме в ерата на реактивния самолетен транспорт , лъжете се. До и от Щутгард летят май само двувитлови самолети за по 60 човека. Добре че полета е само един час иначе главата може да ти се пръсне от бръмченето. Да спиш в това нещо е непосилно , тъйкато то вибрира с честотата на оборотите на перката с прилична амплитуда. Пълна смрад един час , в който се чудиш къде да си намериш място в тясните седалки , на отиване поне имах книга. Минаването на летището в Прага мина добре , предвижихме се за 15 минути . Влезнах в магазин за часовници . Тактично прескочих марките Радо и Зенит (някои хора мислят , че тази марка е Сделано в СССР , да се срамуват ако четат : ) ) все пак начални цени от 2000 EU ме отказват , не че не мога да си го позволя , но още не съм стигнал в мисленето си до положение да нося такъв часовник . Продъвачката не беше ососбено любезна , но все пак ми показа 2-3 модела . Харесах си един от неизвестна за мен марка цена 181 EU почти се бях навил , но се оказа , че тъйкато сме член на Евросъюза трябва да ми начислят всички гомна и цената стана 250 и греда. За 500 лева отивам в Цум и си харесвам нещо дето става наистина . За това да живеят обиколните маршрути другия път ще искам билет през Белград . Не купих нищо за никой тоя път , но просто от към работа нещата бяха отврътителни. Седяхме до осем нито ние нито колегите от Бош ни се седеше до толкова ама, който напусне рано бойното поле дава възможност на другия да го атакува по оста на мениджърите , че не е заинтересуван да свърши работа . Току що подминахме Белград и поемаме към Софийско , за първи път в самолета в който се возя има дисплеи набиващи информация за полета през цялото време . Ако картата е ок вече сме в България и трява да спирам лаптопа за да кацаме , летим с 820 км на височина 11 км и външна температура – 60 градуса : )

четвъртък, 25 октомври 2007 г.

Твърдо "Не" на обединения туризъм в спорта

I don't know what to say really. Three minutes to the biggest battle of our professional lives all comes down to today.Either we heal as a team or we are going to crumble. Inch by inch play by play till we're finished. We are in hell right now, gentlemen believe me and we can stay here and get the shit kicked out of us or we can fight our way back into the light. We can climb out of hell.One inch, at a time.

Now I can't do it for you. I'm too old. I look around and I see these young faces and I think I mean I made every wrong choice a middle age man could make. I uh.... I pissed away all my money believe it or not. I chased off anyone who has ever loved me. And lately, I can't even stand the face I see in the mirror.

You know when you get old in life things get taken from you. That's, that's part of life. But, you only learn that when you start losing stuff. You find out that life is just a game of inches. So is football. Because in either game life or football the margin for error is so small. I mean one half step too late or to early you don't quite make it. One half second too slow or too fast and you don't quite catch it. The inches we need are everywhere around us. They are in ever break of the game every minute, every second.

On this team, we fight for that inch On this team, we tear ourselves, and everyone around us to pieces for that inch. We CLAW with our finger nails for that inch. Cause we know when we add up all those inches that's going to make the fucking difference between WINNING and LOSING between LIVING and DYING.

I'll tell you this in any fight it is the guy who is willing to die who is going to win that inch. And I know if I am going to have any life anymore it is because, I am still willing to fight, and die for that inch because that is what LIVING is. The six inches in front of your face.

Now I can't make you do it. You gotta look at the guy next to you. Look into his eyes. Now I think you are going to see a guy who will go that inch with you. You are going to see a guy who will sacrifice himself for this team because he knows when it comes down to it, you are gonna do the same thing for him.

That's a team, gentlemen and either we heal now, as a team, or we will die as individuals. That's football guys. That's all it is. Now, whattaya gonna do?


Може би е малко дълго , но това е един от синтезите на отборната игра .Много истини има в тая реч . Интересното, е че като всяко велико нещо всеки намира своята истина. Част от тази , която аз сам намерил ще бъде изказана надолу , но нека караме по ред.

Става въпрос за две противоположности като цяло на спортното поле - Волейболния отбор в аматиорската лига и футболния във форумната.Във футболния с повечето хора години сме били заедно и се познаваме добре , с тези от Волейбола по-скоро връзките са частични с малки изключения . Волейболния в ядрото си е от бойци готови да дадат всичко от себе си на полето , футболния от хора , които излизат да разходят фанелката по игрището . За едните най-важния въпрос е поставен по горе: Победа или загуба това е като избор между живот или смърт , за другите този въпрос стои като две цифри в края на мача . В единия има хора , които поемат отговоност в играта и казват : "Вдигни да спукам шкембето на дебелото прасе" , в другия хората се крият по терена и не разбират тая дума.В единия хората се държат като един на терена ,почти никога не се обвиняват на игрището и говорят само след мач , в другия викането по терена е нормална практика , докато след мача все едно нищо не е станало .В единия има ясна йерархия ясни са лидерите те говорят те водят отбора и са острието на бръснача , в другия всеки е звезда и има собствено виждане за играта , колкото и спортно да е неграмотен .

Такива паралели могат да продължат до безкрай. Истината е че отбора по футбол е всичко , което аз разбирам като туризъм в аматьорския спорт. Тук е пълната незаинтересуваност от резултата , неуважението към съотборниците , липсата на лидери изобщо събра ли се едни хора защото им се играе . Единственото изключение е че в този за разлика от много други туристически отбори има хора , които умеят играта , но са с манталитет на туристи. Аматиорския спорт е толкова слабо развит в България , че той по никакъв начин не може да остане за любители,а винаги ще е за аматиори - нереализирани поради една или друга причина професионалисти.Така че хора, които са решили , че харесват даден спорт и искат леко да се разтъпчат , но са пълни дървета рано или късно срещат челния сблъсък с надъханите бивши играчи , които са свикнали да се доказват с всяко отиграване и резултата е плачевен. Фрапантен пример е този във волейбола , девически отбор от 17 годишни момичета , които не са тренирали, а играят в училище се срещат с 28 годишния биш състезател от висшия ешалон , прекъснал кариерата си заради контузия , но Волейбола е неговия живот. Човека , който прави дупки в пода срещу децата, които ако една върху друга се качат на конче сигурно няма да стигнат филето на мрежата. По лошо е че тези туристи често са безумни "специалисти" в спорта и нямат никаква самооценка на своята игра . Помнят едно свое прилично отиграване, а не помнят 10-15те непростими грешки. Точно тука се корени разликата между трениралите и любителите , на едните грешките съм им показвани цял живот и дори да грешат те знаят как грешката влияе на играта , на отбора като цяло . Има един такъв "Mindset" (да взаимствам термина :) ), който те държи в играта , защото никой треньор не държи хора ,за които грешката е поредната загубена точка. Не oценената грешка е метър с който игратата се връща назад , метъра който твоите съотборници трябва да избутат inch by inch . Показвайки, че не осъзнаваш грешката , все едно заплюваш хората , които се борят с теб , тези които коват победата заедно с теб .
Отбор като понятие е група хора , която се стреми кам обща цел от тази цел идва и колективния дух , ако целта на хората се разминава те не са отбор. Победата е най-логичната и завършена цел на отбора , който се състезава. Няма отбор ако той не играе за победа. Тук е и другото предимство на бившите играчи - култивираната от дете агресия към противника ,който трябва да бъде размазан с всички възможни средства, не само на игрището , но и извън него .

Никой не печели винаги , дори и най-добрия , но важното е да знаеш , че като погледнеш човека до теб в очите, той гони същата цел , да видиш някой с който може да избутате малката стъпка между победата и загубата . За това се радвам на волейболния отбор и се опитвам да дам всичко от себе си за него за разлика от футболния.