вторник, 3 юли 2007 г.

The Ultimate Order

29.06.07 Петровден

Този постинг трябваше да е посветен на един специален човек , някак си обаче нещата отидоха в друга насока , но все пак :

Жив и Здрав Пеше и да останеш все така добър!!!

И така вместо на традиционната почерпка трябва да стягам багажа в един хотел в другия край на Европа . Връщайки се назад във времето съжалявам , че не научих немски , определено ми харесва да стоя в Германия . Само да не е за дълго просто това размазващо спокойствие , което цари тука в един момент те докарва до лудост.

Леонберг е малко градче близо до Щутгард . Типичните немски къщи , доста на брой по- високи сгради , хълмче с голям парк , църква чийто камбани ме поздравяват в 22:00 часа и неизменния немски ред пропит във всичко . Горе долу модерен стил с много индустриални сгради наблизо . Съвсем различно от Дурлах , където ходя обикновенно с неговите кълдаръмени улици стари постройки от преди войната . Интересното, е че тука никъде няма панелни гета като в България . Блоковете са рядкост и ако ги има не се открояват съжественно от пейзажа на типичните немски къщи ,излезли като от каталог на Лего - малки и с остри покриви. Улиците са пусти само някоя случайна кола минава покрай хотела. Студения въздух ме лъхва седейки на прозореца , от стаята се чува вокала на Rammstein цепещ говорителя на лаптопа.

Дали някога и в България нещата ще бъдат така подредени? Дали ще има чисти улици , велосипедни алеи на тротоарите , заведения с усмихнат персонал , толкова паркинги , че кола паркирана на улицата почти не се забелязва, пешеходците да са най-важната част от движението по улицата. Все неща , които са достижими , не противоречат чак толкова на балканския манталитет и зависят само от нас като нация.

Може би не съм в най-представителната като извадка част на Германия , може би и контактувам само с определени групи хора , но впечатлението ми е че най-много изоставаме във възпитанието . Няма селски бегове , имам чувството , че той би се чуствал в Германия като жител на Чукотка в Москва. Всеки си знае мястото , защото знае че системата рита безотказно . Няколко пъти бях в селца тука наблизо в региона , чувството е странно сякаш си в курорт . Най – силно впечатление ми направи , когато разбрах , че младеща на селцето се събира в църквата , защото няма кои да ги остави да скитат по улиците , а в заведения никой не ги и пуска. Няма домашни животни или аз поне не видях , няма я „приятната” миризма на гюбре дето те застига неминуемо във всяко Българско село.

И нещо смешно за накрая за първи път в живота ми ме наричат , сър . Направо се почудих дали на мен ми говорят . Шок явно остарявам ...

Леонберг , Германия

П.С. Малко късно публикувано , но черните галагани не се губят