Кой е тоя пич ...

Бях решил да пиша за класика , нещо от литературата ама не било писано да е тоя път . За сметка на това ми попадна този сръбски класик :



Не може да не се насладим на чудесната му дигция и богатство на изразни средства. Разбирам го човека ограбиха труда му , момчето наистина ги размаза тоя мач. Рядко ми прави такова впечатление европейски център , но този пич с великолепната си лява кука , невероятно движение в трапеца и извънземното си чадъри е всичко за което един баскетболен фен иска да гледа . NBA налага стила на яките тежки центрове , които мачкат със сила и мощ , грозно е затова лигата се превърна в игра на гардове. Нека има повече бойци с характер като Дарко.

Let's play

Загнездила ми се беше идеята, че label на тези постинги трябва да е Зъботракaница, просто някак си свързвам това заглавие с нещо всекидневно. След малка проверка от приличие, ще стане на Злободневно. Аре сега, който не знае, да пита Google защо : )

До няколко седмици ще взема да пусна новата си коментарна рубрика на започващия сезон в ПМЛ(игра за футболни прогнози в дира), там отборът, в който играх 4 години започва поредната си битка, дано направят нещо без двама от най-бляскавите си звезди, мен и Амбъра, извадени от отбора поради "треньорска контузия".

Седмицата не започва добре, не съм напълно въстановен от морето, времето се сгомни, което предвещава грипове и всякакви други лайна. Кратката ми спортно-футболна кариера приклиючва дори преди да е почнала, явно неприятната травма в главата няма да премине скоро и раждането на новия Шмайхел се отлага. За капак вдигах като аматьор на понеделничната тренировка по волейбол. Бяхме излезли явно да разходим фланелките, но дори и така трябваше да накажем туристите, както в четвъртия гейм - 25:12. Трябва да се стягам, май ще почна някакви индувидулни тренировки. Голяма картинка ще съм, разхождащо се, огромно туловище в парка, подмятащо си волейболна топка над главата.

Ама така е: Който иска да става звезда, да сяда на елхата!

Скандинавски гамбит

Събитията се редят в последно време: ще започне волейболната аматьорска лига, футболната форумна започна, топнах гъза в морето тая година един път колкото да разпиша, имаше няколко леки инцидента от както съм горд собственик на Опел астра и други, за които човек си заслужава да драсне по 2-3 реда, но всичко с времето си.

Днес ми се е загнездила темата шахмат. Не мога да не отбележа единствената си среща на сляпо – спечелих, но моята гордост е, че успях да я изиграя до край без да сбъркам ход.

Играта за мен започна отдавна, баща ми ме научи още преди да тръгна на училище. Първото си по-сериозно израстване стигнах около пети клас, когато майка ми вече не беше равностоен противник и само редовните загуби от баща ми останаха на дневен ред. В момента или на него му пада нивото, или аз на стари години ставам по-добър. Май е второто, някак си вътрешно нещо се пречупи, като след дълга връзка с някого. Момчето, което беше назобено с теория, но правеше елементарни грешки, мразеше да мисли и нямаше цел в играта си, стана не много мислещ, но рядко грешащ позиционен играч и прескочи на следващото ниво. Скокът дойде от нещо на пръв поглед елементарно, но много важно :

Победата не се постига с някаква чудовищна стратегия, а с редица дребни тактически ходове, носещи своите придобивки и загуби по-близо или по-далече в играта.

Оценката на позицията показва кои фигури стоят добре на дъската и кои зле.
Нещата се свеждат до правенето на лошите добри и запазването на добрите. В повечето случаи това води до бързи материални придобивки и успешен край. Срането винаги е възможно, но когато се концентрираш в малката цел, става доста по трудно, а и по-лесно обратимо.

Динамично променящата се конфигурация на дъската е това, в което всеки от играчи се опитва да претвори своята визия, дори и дребните детайли на позицията и наблюдението на няколко хода от даден играч говори много за него. Любимата ми проверка за човека срещу мен, е уловка с черните в Италианска партия. Тази последователност е теоретично много дълга във времето и от типа положения, или го знаеш или не. Винаги го пробвам ако имам шанс, реакцията показва с какъв човек си имаш работа, а и загубата не е голяма - малко позиционно осиране, подлежащо на оправяне. В този ред на мисли идва теоретичната подкованост в дебюта, наречете го EXP ако искате. Аз знам много, добрите - хиляди пъти повече от мен, слабите - почти нищо. Характерно за аматьорите, е придържането към известните неща, дебюти, които те играят в 80 от 100 партии, за тях играта започва на 15 ход. Не помня от кога не съм гледал анализ на такава последователност в Гросмайсторска партия, борбата там започва от първия ход и е в теоретично неотъпкани пътеки, където малките и големи удари са възможни още на 6-7 ход. Независимо от това невъзможното не може да се постигне в дебюта, играта има своите ограничения и всеки, който не го осъзнава обикновено губи. Всеизвестната четириходка е мат, в който слабите играчи виждат своя шанс, той е като хвърляне от втория етаж с главата надолу за дебютното развитие, но ако играете в Yahoo, десет от петнадесет слаби играчи ще го пробват. За тях играта приключва след пропадането на този им грандиозен замисъл, въпрос на време е да спечелиш срещу тях.

Едно от първите неща, което начинаещите учат, е относителната стойност на фигурите. Те я прегръщат с цялото си сърце за чиста монета и се уповават на нея през цялото време. Има безброй доказателства, че всяка фигура е толкова ценна, колкото повече ще ти помогне да спечелиш играта. Жертвите на фигури са оправдани стига с тях да постигнеш своята цел - пешката да стане царица, да спечелиш играта или просто да дадеш простор за възможностите на другите фигури.

Пита ли големия аржентински гросмайстор Мигел Найдорф в средата на една партия:

- Пожертвахте ли фигура или направихте грешка?
- Ако спечеля, значи съм пожертвал, ако загубя, значи съм направил грешка – казал Найдорф.

Жертви или грешки, са твоите ходове ?