Кой е тоя пич ...

Бях решил да пиша за класика , нещо от литературата ама не било писано да е тоя път . За сметка на това ми попадна този сръбски класик :



Не може да не се насладим на чудесната му дигция и богатство на изразни средства. Разбирам го човека ограбиха труда му , момчето наистина ги размаза тоя мач. Рядко ми прави такова впечатление европейски център , но този пич с великолепната си лява кука , невероятно движение в трапеца и извънземното си чадъри е всичко за което един баскетболен фен иска да гледа . NBA налага стила на яките тежки центрове , които мачкат със сила и мощ , грозно е затова лигата се превърна в игра на гардове. Нека има повече бойци с характер като Дарко.

Let's play

Загнездила ми се беше идеята, че label на тези постинги трябва да е Зъботракaница, просто някак си свързвам това заглавие с нещо всекидневно. След малка проверка от приличие, ще стане на Злободневно. Аре сега, който не знае, да пита Google защо : )

До няколко седмици ще взема да пусна новата си коментарна рубрика на започващия сезон в ПМЛ(игра за футболни прогнози в дира), там отборът, в който играх 4 години започва поредната си битка, дано направят нещо без двама от най-бляскавите си звезди, мен и Амбъра, извадени от отбора поради "треньорска контузия".

Седмицата не започва добре, не съм напълно въстановен от морето, времето се сгомни, което предвещава грипове и всякакви други лайна. Кратката ми спортно-футболна кариера приклиючва дори преди да е почнала, явно неприятната травма в главата няма да премине скоро и раждането на новия Шмайхел се отлага. За капак вдигах като аматьор на понеделничната тренировка по волейбол. Бяхме излезли явно да разходим фланелките, но дори и така трябваше да накажем туристите, както в четвъртия гейм - 25:12. Трябва да се стягам, май ще почна някакви индувидулни тренировки. Голяма картинка ще съм, разхождащо се, огромно туловище в парка, подмятащо си волейболна топка над главата.

Ама така е: Който иска да става звезда, да сяда на елхата!

Скандинавски гамбит

Събитията се редят в последно време: ще започне волейболната аматьорска лига, футболната форумна започна, топнах гъза в морето тая година един път колкото да разпиша, имаше няколко леки инцидента от както съм горд собственик на Опел астра и други, за които човек си заслужава да драсне по 2-3 реда, но всичко с времето си.

Днес ми се е загнездила темата шахмат. Не мога да не отбележа единствената си среща на сляпо – спечелих, но моята гордост е, че успях да я изиграя до край без да сбъркам ход.

Играта за мен започна отдавна, баща ми ме научи още преди да тръгна на училище. Първото си по-сериозно израстване стигнах около пети клас, когато майка ми вече не беше равностоен противник и само редовните загуби от баща ми останаха на дневен ред. В момента или на него му пада нивото, или аз на стари години ставам по-добър. Май е второто, някак си вътрешно нещо се пречупи, като след дълга връзка с някого. Момчето, което беше назобено с теория, но правеше елементарни грешки, мразеше да мисли и нямаше цел в играта си, стана не много мислещ, но рядко грешащ позиционен играч и прескочи на следващото ниво. Скокът дойде от нещо на пръв поглед елементарно, но много важно :

Победата не се постига с някаква чудовищна стратегия, а с редица дребни тактически ходове, носещи своите придобивки и загуби по-близо или по-далече в играта.

Оценката на позицията показва кои фигури стоят добре на дъската и кои зле.
Нещата се свеждат до правенето на лошите добри и запазването на добрите. В повечето случаи това води до бързи материални придобивки и успешен край. Срането винаги е възможно, но когато се концентрираш в малката цел, става доста по трудно, а и по-лесно обратимо.

Динамично променящата се конфигурация на дъската е това, в което всеки от играчи се опитва да претвори своята визия, дори и дребните детайли на позицията и наблюдението на няколко хода от даден играч говори много за него. Любимата ми проверка за човека срещу мен, е уловка с черните в Италианска партия. Тази последователност е теоретично много дълга във времето и от типа положения, или го знаеш или не. Винаги го пробвам ако имам шанс, реакцията показва с какъв човек си имаш работа, а и загубата не е голяма - малко позиционно осиране, подлежащо на оправяне. В този ред на мисли идва теоретичната подкованост в дебюта, наречете го EXP ако искате. Аз знам много, добрите - хиляди пъти повече от мен, слабите - почти нищо. Характерно за аматьорите, е придържането към известните неща, дебюти, които те играят в 80 от 100 партии, за тях играта започва на 15 ход. Не помня от кога не съм гледал анализ на такава последователност в Гросмайсторска партия, борбата там започва от първия ход и е в теоретично неотъпкани пътеки, където малките и големи удари са възможни още на 6-7 ход. Независимо от това невъзможното не може да се постигне в дебюта, играта има своите ограничения и всеки, който не го осъзнава обикновено губи. Всеизвестната четириходка е мат, в който слабите играчи виждат своя шанс, той е като хвърляне от втория етаж с главата надолу за дебютното развитие, но ако играете в Yahoo, десет от петнадесет слаби играчи ще го пробват. За тях играта приключва след пропадането на този им грандиозен замисъл, въпрос на време е да спечелиш срещу тях.

Едно от първите неща, което начинаещите учат, е относителната стойност на фигурите. Те я прегръщат с цялото си сърце за чиста монета и се уповават на нея през цялото време. Има безброй доказателства, че всяка фигура е толкова ценна, колкото повече ще ти помогне да спечелиш играта. Жертвите на фигури са оправдани стига с тях да постигнеш своята цел - пешката да стане царица, да спечелиш играта или просто да дадеш простор за възможностите на другите фигури.

Пита ли големия аржентински гросмайстор Мигел Найдорф в средата на една партия:

- Пожертвахте ли фигура или направихте грешка?
- Ако спечеля, значи съм пожертвал, ако загубя, значи съм направил грешка – казал Найдорф.

Жертви или грешки, са твоите ходове ?

Nothing is as bad as it seems.

Стара сигнатура от песничка на Manоwar , харесвах си я много все още ми седи в дира. Замисляйки се в последно време нещата отиват в съвсем друга плоскост , може би защото все по тънка става струйката светлина очертаваща смисъла на живота ми . Не знам май наистина му изпуснах края годините се изнизват бавно нещата са едни и същи с малки промени , но нищо смислено или съществено. Кое е важно за човек в живота ? Да има семейство , да има дом , да вижда чашата винаги на половина пълна ... Дори някои от дребните ми постижения се превръщат в мои загуби в последно време. Търся смисъла в това или онова за да избягам от неизбежния въпрос : Защо не правя нищо с живота си ? Организация на волейболен отбор , на баскетболен отбор, губене на времето по всевъзможни безмислени начини. Вече не мога да си представя, какво е да не работиш някъде вътре в мен нещо казва работата те спасява в едни Х часа от вечния въпрос . Голям късмет е ,че си обичам работата не знам какво щях да правя иначе . Лошото е че въпроса има безброи отговори и безброи последствия повечето от които са грешни . Не съм писал от Германия , някак си странно е това всеки ден отделям по десетки минути за глупости , а немога да отделя време за да драсна нещо тука каквото и да е. Дните се редят добри и лоши , алкохола си тече повече или помалко, купих си кола , нов телефон , правителството е решило да гласува много добър за мен данък с който заплатата ми ще нарастне яко. Все неща заслужаващи по 2 -3 изречения , но времето го няма , да натракаш нещо по клавишите , да излеееш нещо от себе си , нещо което те гложди от вътре. Явно просто нещата все повече минават в графата не ми пука. Не ми пука за дребните неща от ежедневието може би ще спре да ми пука и за въпроса ? Дали това е добро или лошо отговора не е еднозначен само знам , че не ми харесва.Може би затова в последно време все повече играя шах. Някога човек , които много уважам каза , че шахът е игра на егоистите , дълбоко затворените в себе си единаци , които искат да се докажат да наложат над другите. Шахът учи на това да влагаш силата на ума си да докажеш , че си по-добър от останалите, че ти си номер едно . Нещо непривично за мен , човек свикнал с колективизма . Хубаво или лошо , нещата вървят бавно към следващ етап , дали живота не е безкраен цунгцванк , в който ние сами избираме колко голяма да е загубата ни , докато накрая не дойде абсолютния край на играта.
Дано загубата в следващите решения е по-малка .


П.с Скоро гледах великия филм "Finding Forrester" там се казваше черновата е от сърцето , а беловата идва от ума . Неискам да редактирам каквото съм написал , за да може то да си остане от сърцето.

The Ultimate Order

29.06.07 Петровден

Този постинг трябваше да е посветен на един специален човек , някак си обаче нещата отидоха в друга насока , но все пак :

Жив и Здрав Пеше и да останеш все така добър!!!

И така вместо на традиционната почерпка трябва да стягам багажа в един хотел в другия край на Европа . Връщайки се назад във времето съжалявам , че не научих немски , определено ми харесва да стоя в Германия . Само да не е за дълго просто това размазващо спокойствие , което цари тука в един момент те докарва до лудост.

Леонберг е малко градче близо до Щутгард . Типичните немски къщи , доста на брой по- високи сгради , хълмче с голям парк , църква чийто камбани ме поздравяват в 22:00 часа и неизменния немски ред пропит във всичко . Горе долу модерен стил с много индустриални сгради наблизо . Съвсем различно от Дурлах , където ходя обикновенно с неговите кълдаръмени улици стари постройки от преди войната . Интересното, е че тука никъде няма панелни гета като в България . Блоковете са рядкост и ако ги има не се открояват съжественно от пейзажа на типичните немски къщи ,излезли като от каталог на Лего - малки и с остри покриви. Улиците са пусти само някоя случайна кола минава покрай хотела. Студения въздух ме лъхва седейки на прозореца , от стаята се чува вокала на Rammstein цепещ говорителя на лаптопа.

Дали някога и в България нещата ще бъдат така подредени? Дали ще има чисти улици , велосипедни алеи на тротоарите , заведения с усмихнат персонал , толкова паркинги , че кола паркирана на улицата почти не се забелязва, пешеходците да са най-важната част от движението по улицата. Все неща , които са достижими , не противоречат чак толкова на балканския манталитет и зависят само от нас като нация.

Може би не съм в най-представителната като извадка част на Германия , може би и контактувам само с определени групи хора , но впечатлението ми е че най-много изоставаме във възпитанието . Няма селски бегове , имам чувството , че той би се чуствал в Германия като жител на Чукотка в Москва. Всеки си знае мястото , защото знае че системата рита безотказно . Няколко пъти бях в селца тука наблизо в региона , чувството е странно сякаш си в курорт . Най – силно впечатление ми направи , когато разбрах , че младеща на селцето се събира в църквата , защото няма кои да ги остави да скитат по улиците , а в заведения никой не ги и пуска. Няма домашни животни или аз поне не видях , няма я „приятната” миризма на гюбре дето те застига неминуемо във всяко Българско село.

И нещо смешно за накрая за първи път в живота ми ме наричат , сър . Направо се почудих дали на мен ми говорят . Шок явно остарявам ...

Леонберг , Германия

П.С. Малко късно публикувано , но черните галагани не се губят

Any given Fryday

16 :00 Местно време
Работния ден приключва бавно и сигурно . 30% от хората са си отишли в следващите 30 минути още около 60% ще напуснат работните си места към едно по хубаво място наречено дом . Само здраво затъналите в лайната остават , но дори и те ще се изпарят около 18 часа. Нормална ситуация за голяма немска компания . Няма страх , че шефа ти ще те дебне кога излизаш от офиса , няма колеги ,които да те гледат криво , няма нужда да се обаждаш защото се чустваш виновен , че дезертираш от бойното поле, където другарите ти падат пред поредния death line. Явно нещо някъде там в България е сбъркано, защото именно високо квалифицираните и мотивирани хора дърпат напред , а не стадо настръхнали хиени гледащи в канчето на другите по всякакъв повод.
Колкото и да е парадоксално има и странни животни като мен , хора които остават до края, воюват на работното поле до последна капка кръв . За нас е въпрос на вътрешна удовлетвореност работата да е свършена . Много трудно можеш да намериш един такъв човек , а 3-ма каквато е ситуацията с моя отбор си е направо национално богатство . Ние сме едно цяло ударното звено готово да реши всеки проблем, да пребори всеки срок и всеки път да успява да надхвърли очакванията на посрания си мениджъмънт.
Май стигнахме до болното място - мениджъмънта , оправление на ресурсите неща, които са си по български под надслова "ако мине". Не може глупавия счетоводител да е по-важен от мен , парите са пари , но трябва респект към хората, които ги изкарват.
Нямало да получа заплата заради това , че не сам попълнил приложение за работното време? Who cares ? Може би това е за плашене на гаргите , но в момента в който стане истина , аз лично си обещавам да си подам молбата за напускане.

Докато привърша и стана никое време , хората ги няма вече спокойствието е пълно само някой чистач от малцинствата и колегите от България сме в офиса. Истинската работа за седмицата тепърва предстои през уикенда , когато ударното звено ще има своето поредно предизвикателство...

Леонберг , Германия

I'm an alien , I'm little alien in Europe ....

Имиграцията - тежък обществен въпрос с не толкова дълга за нас Българите история . Преди беше голямо геройство да "избягаш " или беше на почит да си високо квалифициран специалист в странна от третия свят. Някак си странно това минало не може да се забрави, необяснимо за мен защо . Повечето хора мислят, че извън България в/у тях ще се изсипе рога на изобилието и ще заживеят богато и пребогато, но в повечето случаи това е една утопия. За мен имигрантите се класифицират на :

1. Хора нямащи алтернативи в България - Те по дефиниция са ниско образовани или с образование , което и те самите незнаят , за какво им е.Тези хора обвиняват България , че тя им е отнела всичко в живота. Намират алтернативата в чужбина ако успеят и се държат за нея като удавник за сламка, не че в там живеят много по-добре , но поне там никой не им го казва директно ,че са последно стапало в обществената пирамида.
2. Специалисти направили своя избор и работещи в чужбина , получаващи добри заплати , живейки добре те продължават да се чустват Българи.
3. Небългари , това са всички онези , за които България е най- черното място на картата . Те се гордеят с това , че са се "спасили" всички в България са тъпаци , защото не разбират колко лошо е да си българин. Обикновенно са ниско интилигетни индивиди с някакво образование,най-често завършено в чужбина .

Успява ли всяка от тези групи , да намери своето щастие или не това е мнение , което всеки сам трябва да намери за себе си . Това, което се вижда от моята "текуща камбанария" е следното : Небългарите са национални предатели , те не бива да се коментират изобщо , нека забравят , че някъде там на балканите съществува България и искрено им пожелавам да мрат у кофите. За останалите е сложно да се коментира.
Имиграндския живот има някои неуспорими предимства главното, от които е сигурност . Всеки имал досег до западния свят знае за какво става въпрос. Няма го страха , че утре си без работа, че някой полицай или военен ще те гръмне , че някой ще изнасили дъщеря ти още докато е ученичка,че пиян шофьор ще осакати някой твой роднина и т.н. И по-големия проблем , ако се случи някое от тия неща няма да има никакво последствие за виновния. Този фактор е особено актуален за хора създали семейство ,за които то е всичко на света. В момента мога само да разбирам тези хора , но не да споделям тяхната позиция. Може би след време и аз ще имам този избор пред себе си и не го отричам , но за мен колкото повече читави хора бягат от България толкова по-бавно нещата ще се променят към добро. Това , което не бих могъл да понеса лично като имигранд е това да си втора ръка човек, защото около 70% от българите извън България са такива . За последните няколко години доста стоях в развита европа и това, което винаги ми е харесвало , че колкото и да им се иска на някои субекти да ме газят не се получава. Не бих понесал и липсата на хората на , които разчитам :
Да ги няма приятелите с които си пил по чашка, да ги няма хората на които да събудиш в 2 през ноща , хората на които може да се опреш срещу тежката плесница на живота.
Има още някои неща , които трябва да се споменат задължително за имиграцията. Голямата заблуда за многото пари. Истината, е че само ниско квалифицирания труд е добре платен сравнение с България . Просто бедните не са толкова бедни .
Другия голям въпрос е зависта на имигрантите , към успялите в България хора. Те виждат как хора, които дори са били назад от тях в момента са адски напред в България ,защото нещата се развиват бързо ,а в чужбина летаргията е пълна. Разбира се последното е валидно за по-високо квалифицираните хора.

Има много книги описващи , как обществата в застой като западните западат с времето , а динамичните такива изграждат хората , които могат да оцелеят и да се борят . Е аз лично искам да съм от вторите , а не да избягам и да потъна в летаргията и да бъда претопен в нея.

Леонберг , Германия