Nothing is as bad as it seems.

Стара сигнатура от песничка на Manоwar , харесвах си я много все още ми седи в дира. Замисляйки се в последно време нещата отиват в съвсем друга плоскост , може би защото все по тънка става струйката светлина очертаваща смисъла на живота ми . Не знам май наистина му изпуснах края годините се изнизват бавно нещата са едни и същи с малки промени , но нищо смислено или съществено. Кое е важно за човек в живота ? Да има семейство , да има дом , да вижда чашата винаги на половина пълна ... Дори някои от дребните ми постижения се превръщат в мои загуби в последно време. Търся смисъла в това или онова за да избягам от неизбежния въпрос : Защо не правя нищо с живота си ? Организация на волейболен отбор , на баскетболен отбор, губене на времето по всевъзможни безмислени начини. Вече не мога да си представя, какво е да не работиш някъде вътре в мен нещо казва работата те спасява в едни Х часа от вечния въпрос . Голям късмет е ,че си обичам работата не знам какво щях да правя иначе . Лошото е че въпроса има безброи отговори и безброи последствия повечето от които са грешни . Не съм писал от Германия , някак си странно е това всеки ден отделям по десетки минути за глупости , а немога да отделя време за да драсна нещо тука каквото и да е. Дните се редят добри и лоши , алкохола си тече повече или помалко, купих си кола , нов телефон , правителството е решило да гласува много добър за мен данък с който заплатата ми ще нарастне яко. Все неща заслужаващи по 2 -3 изречения , но времето го няма , да натракаш нещо по клавишите , да излеееш нещо от себе си , нещо което те гложди от вътре. Явно просто нещата все повече минават в графата не ми пука. Не ми пука за дребните неща от ежедневието може би ще спре да ми пука и за въпроса ? Дали това е добро или лошо отговора не е еднозначен само знам , че не ми харесва.Може би затова в последно време все повече играя шах. Някога човек , които много уважам каза , че шахът е игра на егоистите , дълбоко затворените в себе си единаци , които искат да се докажат да наложат над другите. Шахът учи на това да влагаш силата на ума си да докажеш , че си по-добър от останалите, че ти си номер едно . Нещо непривично за мен , човек свикнал с колективизма . Хубаво или лошо , нещата вървят бавно към следващ етап , дали живота не е безкраен цунгцванк , в който ние сами избираме колко голяма да е загубата ни , докато накрая не дойде абсолютния край на играта.
Дано загубата в следващите решения е по-малка .


П.с Скоро гледах великия филм "Finding Forrester" там се казваше черновата е от сърцето , а беловата идва от ума . Неискам да редактирам каквото съм написал , за да може то да си остане от сърцето.