петък, 5 септември 2008 г.

Голямата заблуда


Цяла България повярва във волейболния ни отбор или по скоро повярва в лъжливите хвалебствия на Българските журналисти. Очакванията за Олимпиадата бяха, че медала ни е в кърпа вързан , а дори имаше нагласа и да е златен . Глухи останаха изказванията на волейболистите , които казаха : Класираме се на четвърт финал и от там играем колкото можем . Точно това и стана, колкото и зле да сме отбори като Китай , Япония и Венецуела са си лесни препятствия. Слаб мач с Италия и не лош мач с Олимпийския шампион САЩ и разбира се загубата от Русия сложила ни на зажлуженото ни според мен 5-8 място.

Да започнем с това къде сме ние в света ? Реално световния волейбол в момента е в равновесие след плавното отминаване на Бразилското господство . Отборите на САЩ,Русия , Бразилия , са леко една крачка пред България , Сърбия , Полша, Франция, Германия и Италия. Като ние и сърбите имаме шанс да вървим към тройката , докато Италия , Франция и Полша основните им играчи застаряват и трябва да се надяват на нови млади звезди. Разбира се това е условно тъйкато всеки отбор дава свидни жертви с течение на времето.

Какво липсва на България за да е на върха :

  1. Треньор . Мартин Стоев се възползва максимално от работата на други хора и е на върха на вълната няколко години . Оказа се обаче , че отбора може да печели само, когато играе зимата Световна купа , Световно първенство . Тогава , когато играчите идваха в оптимална форма от отборите си и Стоев имаше не трудната задача да ги нареди по полето и да води мачовете. Добре , че не всеки път слагат микрофон при него на почивката да реди бисер след бисер като : ”Аре затворете бе , как му давате на това джудже да забива със сила .” , а и в интерес на истината доста пъти самия той стои като наказан додето играчите почиват. В националния волейбол добрия трениор е основа на успеха – доказано от имена като Веласко , Резенде дори Анастази – направил без преспективните Испанци европейски шампиони. Стоев си отиде , кой да дойде на негово място ? Българин би било пагубно , има само един човек ,който може да свърши работа – Радостин Стойчев, но за него е още рано . Самият той едва ли ще иска при положение , че е шампион на Италия и има титла за защитаване. Чуват се слухове за аржентинците Веласко и Лозано , което би било хубаво доказани треньори с опит , но според мене не много удобни за федерацията . Нека видим избора , но съм предобеден , че може би новия треньор ще е бушон , който да изгори при първи неуспех – Найден Найденов , Карагьозов или Попов.
  2. Федерация. Колкото и лоши думи да се говорят за федерацията по-случая с Константинов на олимпиадата истината е, че нещата са черни в друга насока. БФВ се показа много силна на международния фронт – може би 50% от класирането ни за Олимпиадата е тяхно с wide card-а който взехме за световната купа. Проблема се корени в това , че външните ни успехи се използват с озаконяването на далавери на местно ниво . Реално в България първенство няма. Всички са слаби , надежди се възлагат на новата селекция на ЦСКА , но аз не съм оптимист. Спорта умира в много от традиционните школи и само случайни проблясъци като Цецо Соколов подклаждат надеждата ми за бъдещето на спорта. Трансферната политика е почти робовладелска дори и за най-големите ни звезди.
  3. Основен състав . Незаменими за отбора Константинов , Сълпаров , Казийски , Николов, Пушката ,Жеков. В тоя състав за мен има един голям играч Пламен Константинов. За съжаления скандала на Олимпиадата го загроби , както него така и целия отбор. Ясно е че той не е виновен с нищо , но лошите неща не се забравят лесно . Дано изиграе поне още един мач пред родна публика , за да бъде изпратен подобаващо. За пушката важи почти същото. Владо Николов може би също ще прекрати кариерата си , за неговия пост поне конкуренция има. Достоен наследник на поколения бляскави нападатели , Владо беше постоянна величина с малки изключения в последните години. Просто борбата с времето ни взима тези три свидни жертви , дано успеем да ги компенсираме в бъдеще. Сълпара не е лошо либеро , но неговата незаменимост го прави спокоен , което не е хубаво . В посрещане е стабилен , но в защита не е нищо особено . Това го прави средна ръка световен играч , какъвто е и Жеков . Всички търсят проблема в разпределителя , но за мене Жеката беше най-силен от Българите на Олимпиадата , вярно не е бляскав разпределител , но се показа като голям играч на елементите блокада, защита и сервис. Все неща дето ни липсваха като отбор. Този човек игра на своя връх , но останалата част от отбора го предаде. Да той никога няма да стигне истинските величини на тоя пост като Гръбич ,Рикардо, Бол дори Хамутских , но разберете друг няма , а като гледам няма и да има скоро.Нарочно оставих за последно Казийски . Мега звездата в света , ясно е колко е силна неговата атака . За мен от титулярите след Жеков той направи прилична олимпиада игра добре във важните мачове с Русия и САЩ , но си личеше , че не е подготвен. Тука е мястото да се обърне внимание , колко уникален е Казийски повечето хора не осъзнават това . Уникален не заради атаката си , а уникален с таланта си , който компенсира проблемите с физиката му. Повечето хора си мислят , че височината е предимство, но ако погледнете световния елит на позицията на Казийски ще останете много учудени . Аз поне не се сещам за играч над 2 метра , всички са около 196-198 . Малко по ниски малко по високи. Единствено Казийски е 206 (същото важи и за Соколов 207) един ръст привичен за център или в краен случай за диагонал. В какво е проблема поста на основния нападател изисква не само атака, в интерес на истината в нея ръста помага , но не е определящ тъйкато техниката и отскока са много по-важни , но и посрещане и защита. Тук е големия проблем човек 206 не е толкова пъргав, бърз и по трудно посреща. Самата метрика на тялото не го позволява. Именно за това горния стандарт за ръст се е наложил , защото единствено май ние Българите вървим срещу природата с таланта си.
  4. Липса на дължина на отбора . Колкото и странно да звучи България няма избор при селектирането на националния отбор . Всъщност при нас селекцията се базира на каква дупка трябва да запълваме . Просто при нас липсват комплексни играчи на всички елементи . Само един играч като Златанов може много да промени нещата за нашия отбор , ами ако имахме още 2ма или 3ма. При създалата се ситуация имаме неизменни титуляри , които са без конкуренция и от тяхната форма зависи всичко . България може да прави само тактически смени, но не и пълноценно някои да бъде заменен . По постове горе долу така изгеждат нещата :

Втори разпределител на практика нямаме – Тасев е на 41 и е мега слаб на елементите(блокада, защита ,сервис) , но пък има малко по добър поглед от младите Станев и Зарев , които на елементи са малко по добри , но не им ли тръгне мача следва рубриката грешка след грешка.

Центрове : Нещата тука са равностойни реално без единствения титуляр(виж в основния състав :) ) имаме 3-4 равностойни момчета . Николов е млад и преспективен , Гайдарски е много силен на блок , Цветанов за мен си е едно странно недоразомение ,но явно треньорите го харесват . Тука иде ред да се споменат и нашата гордост 2ма Пазарджиклии Самунев и Киндеров , както и Светозар Иванов от ЦСКА. Като бройка добре , но като качество сме далече от истината . Това че Жеков не вдига в центъра много, не значи че центровете ни трябва да завършват с процент на атаката на краен нападател , а и не може Русия и САЩ да ни направят по 20-30 точки в средата със средна успеваемост 85-90 %, която не е 100 от някой случайно ударен аут .

Либеро . Тука коментара е лаконичен : Е те такоа животно като второ либеро нема.

Основни нападатели още известни като 4ки. Тука има материал ако с него се работи много . В момента опциите са ни Алексиев , Стойков , Пенев , Ананиев, От ЦКСА едно момче не знам името и Соколов. Това е може би най проблемния пост за нас . Стойков се отказва , което спасява отбора. Този играч би бил добар в отбори като Япония , Иран , Египет , Венецуела , но за целите на България си е дупка , която обаче е най-малко слаба във всичко . Другото му качество беше , че може да играе и диагонал и се получава една слабовата ,но универсална резерва. Дългата контузия на Ананиев тази година го извади , но в него има доста потенциал проблема е че той няма да го развие в Левски. Странната двойка Пенев и Алексиев – Тошо е силен на атака и блокада , Мартин на защита и посрещане , както и сервис . Ако можеше да направим един играч от тях щеше да е супер . Соколов е все още неизвестна величина за мен – не съм го гледал , но с тоя ръст си е за диагонал каквото маи си и играе .

Диагонал . Тука може би само руснаците имат колкото нас . Това е изконния Български пост и нямаме празно . Все пак не малко треньори са казвали , че ако Волейбола се играеше само на атака Българите няма да имаме равни.И тук именно на поста, който главна и единствена цел е атаката чакат реда си бързата лява ръка на супер Бобо , Милушев и Соколов освен тях далече от национала, но не лоши като играчи са Краси Стефанов , Мляков , Учиков (известен като Трактора J ), Бомбандировача Младенов (недоуценяван според мен). Ето го и големия дисбаланс в нашия отбор ако за всеки пост разполагахме с толкова класни играчи като на диагонал просто Българската хегемония във волейбола щеше да е с поколения .

Дължината не е определяща ако титулярния състав е във върхова форма и смяна не са нужни – американците така спечелиха Олимпиадата. Ние така станахме 3ти на Световното и Световната купа. Но това се постига много трудно , особено при положение , че има лятна пауза и подготовка . Това може би беше и предимството на американците максимална игра във всеки мач , докато Бразилия, България , Русия и Италия не можаха да си стабилизират състава целия турнир олимпийски турнир..

Трябва да се погледне и на още нещо , къде ще игрят българите догодина , кои ще израстнат и кои да си ги чакаме все същите другото лято . Соколов и Стефанов в Тренто , както и Мляков (2рия Полски отбор) ще се развиват , но момчетата които остават в България и най-вече за мой голям ужас трениращите при Стоев в Халкбанк Алексиев и Милушев мисля , че ако си запазят нивото ще е добре .

Кратко обобщение на всичко казано по горе , имаме 2 години до световното , за да подготвим своя отбор дано потенциала се развие и дойде кадърен национален треньор, който да донесе злато на България от голямо първенство.

П.С : Съжалявам , че няма бележки под черта за тия дето не знаят термините , но пък винаги съм готов да ги разясня на живо , особено на някоя готина булка :-D


понеделник, 4 август 2008 г.

In the Ghetto of the mind …

Приключва една ужасна седмица. Утре колелото се завърта и дано да е за добро , че не се издържа . Дори не мога да преценя кое беше по-гадното четирите дена безвремие или трите дена с наченки на мероприятия , всяко от които беше куцо . Донякъде хубаво беше билярда в събота започнал в 11 и преключил около 18 , както и новия Батман . Филма много ме накефи . Не, че е нещо особено велико ама в последно време забелязвам , че оценявам филмите по това , колко надминават очакванията ми . Този определено беше такъв . Завинаги ще ми се запечата сцената с големия негър , който взе детонатора и го изхвърли през прозореца . Нещата , които трябва просто да се правят . Някак си като излезнах от залата разбрах , колко съм закован в плановете на ''интригантите'' и колко е трудно нещо да се направи . В такива случаи , не е хубаво да оставаш сам със себе си , а точно това стана . Карането на кола късно вечер , без музика е особена почва , в която семената на мислите потъват дълбоко . Спрях без да съм карал много , Младост 4 там горе е някои, на който държа. Беше интересен експиримент на усещането за конкретния човек след това обиколката я имаше начертана в главата ми. Няколко дестинации в София и на всяко място различно усещане , многото спомени , може би само през Студентски не минах . Мислех да оставя следа на всяко място, но така и не го направих. В интерес на истината бях на косъм да си тръгна за Пазарджик , но осъзнах какъв гърч ще е да обяснявам на родителите си защо от нищото съм решил в полунощ да се прибера . За първи път усетих колата , не като някакъв предмет , а като част от мен.
Вечер завършила в безвремието на броуза ...

За Билярда мога да обобщя , че не съм доволен от себе си . Записах победи над двама от хората, с които играх , но срещу третия беше пълен крах . Срещу него спечелих две игри от десет, едната с невероятен разбиващ удар с който директно се печели играта и втората нормално . Странно или не се зарадвах само на втората , явно и за мене има истина в думите , че успеха е сладък само ако си го заслужил , а не е подарен (развивка на темата Хайнлайн-Звездни рейнджъри ).

Основната ми поука е , че всеки си има собствена мания , а моите са много повърхностни и не вършат работа за сериозно потапяне . Явно трябва да си намеря нещо ново или добре забравените старо като: книги , шах , Диабло ...

Ще се чете пак "Князь мира сего" на Климов ...

И нека лова на бесове да започне сега...

сряда, 4 юни 2008 г.

Манджа с грозде – какво тревожи душите наши в последно време

to be continued...


Тома спечели Music Idol 2. Определения като „най-добър” и „той е човека” са навсякъде в нета. Това не е състезание кой ще изкопае един декър за най-малко време, за да се дават такива оценки. Тома спечели с една много проста стратегия , ако го е направил съзнателно , в което аз се съмнявам , бих казал евала на това момче. Цялото му поведение на рокаджия и античалгар доведе до завладяването на една таргет група , която може би никога не би гласувала . Тези хора гласуваха за каузата – „Не на чалгата” не за Тома , той беше припознат като острието на идеята. Големия ход в това привличане обаче е , че реално острието беше тъпо и не поряза никой . Тома не обиди почти никой , може би с изключение на Азис, фрази от сорта на „мрете мръсни чалгари” са кухи, когато се кланяш на „фолк иконите” Ивана и Преслава , защо там не се показа непримиримия чалга боец , а един професионалист готов на всичко , за да мине нагоре. Премерената риторика го направи враг на много незначително малка част от слушащите чалга, защото ако определим , че чалгар е човек слушащ предимно чалга – 50% и повече от музиката , 2 паралелни анкети : „Вие чалгар ли сте ?” и „Каква музика слушате предимно?” ще отчетат различен резултат. Тома навлезна в тяхната група с гръм и трясак и може би точно те го изведоха до победата. Защото чалга културата осмива и отрича несъвършенствата във визията , а истината е че Тома ги имаше най-малко. На няколко концерти откровено влезе в баровска роля характерна за попфолка , а срещу себе си имаше – човека Гном Ясен (унеправдания и мачкан цял живот) и откровенно 2 момичета , които са толкова различни от идолите на фолка , колкото Америка от Русия и не само това , ами и девойките от тая година пледираха, че са по-големи от културата на масата през цялото време, тя не е за тях , те са гласа ,който да излезе извън България . Истината, е че България е чалгизирана и това явление продължава да се развива , но в много правилна посока , чалгата станa почти поп с балкански елементи. Според мене нямаше никакъв проблем , чалгата да спечели Music Idol дори тя ще е фаворит там , просто няма достатъчно „умна” и добре изглеждаща девойка, която да стигне до зрителските СМСи и да заяви аз искам да съм новата Глория или Преслава. От там чалга ПР ще заработи и ще я изтреля умопомрачително . Това ще интересен експеримент , който се надявам да видя в другия сезон на така наречено шоу и дано го прави пак Слави, защото от музикална гледна точка се продриснаха доста и от немай къде го избиха на риалити тип Big Brother.


На тема музикални конкурси трябва да споменем Евровизия. Нашата песничка си беше интересна за всички , момчетата направиха и шоу , но може би наистина нямаше нищо, което да напомня за България. Заслужаваха да минат до финала , но за повече , както се казва : «Къде бе ! » Лобитата на Съветските срещу лобито на Югославските република водят тежка борба. Интересното , което ми направи впечатление е Сръбския стил , които се налага от години на Евровизия . Общо взето се сещам за Желко Йоксимович – Лане мое, сега Йелена Томашевич с Оро . Да охарактеризирам тоя стил с няколко думи : силно вокално присъствие на изпълнителя , текст близък до народната песен , акомпанимент на цигулки и някои други интересни инструменти. Определено ме кефи какво постигат , но все още се чудя дали е някакво течение в сръбската музика или просто , който направи подобна песен го пращат на Евровизия.


Lord of the dance – велико. Гледам съм го десетки пъти, но на живо ефекта е много силен. Странно , но дори не забелязах липсата на Майкъл Флетли заместващия го солист се справи отлично. Всичко беше на невероятно ниво , бих го гледал пак с удоволствие. Можеше нещата да бъдат още по-добри , ама аз съм си полуидиот , какво да се прави . Чудех се как ще се прибирам и мислех за една дълга разходка , но толкова време сам със себе си май не ми се прекарва . Имаше още нещо , ако се сетя може и да го сложа , а сега наздраве със спонсора на мероприятието , които „ние” много уважаваме Bushmills.

понеделник, 17 март 2008 г.

Дрисъци или Кур тате баница


Скоро нищо няма да бъде същото , една епоха си отива завинаги . До няколко дни оставам сам в къщи . Едно 9 годишно съжителство приключва. Не е лесно да се отървеш от навик като тоя , предстои ми да опитам . Маи това е единственото нещо дето неуспях да прецакам в последно време . Преебаха ме в работа за пореден път , може би 3ти , не ми пука за това вече бича айляк и не си давам зор . Алкохолните подвизи взимат нечувани размери . Имам чуството , че една малка уискаджийница работи за мен. 400 -500 г влизат за отскок , а още по-лошото, е че нямат резултат. Спортния сезон се прецака отвсякъде. На волейбола вече няма отбор има сбирщина от хора , които искат да поиграят , някак си пламака загасна . Тартора на тая сбирщина май взе да му писва да се разправя с хора и ще дигне бяло знаме. С футбола като един от купа все повече си мисля , че сгреших като не се отказах генерално. Явно спорта не е за хора , които се познават от преди. Трябва спорта да обединява , а не да разединява на тема отбора на Х,Y и Z. Трябва да има единно начало като треньора, откъдето да се решават всички кадрови проблеми . Ще взема да почна да се занимавам с нещо дето , участват максимум двама човека и всичко отборно ще се играе на принципа просто играя. Защото баланса приятелство , качества е тънък лед, по който хората лесно се подхлъзват , затова нека се разчита само на качества и те да сплотяват един отбор особено в състезание.

За финал има една песен започваща така(google да си ебе програмистите , те си знаят що) –

Зайди, зайди ясно слънце ,
зайди, помрачи се
и ти ясна месечино
зайди, удави се...