Манджа с грозде – какво тревожи душите наши в последно време

to be continued...


Тома спечели Music Idol 2. Определения като „най-добър” и „той е човека” са навсякъде в нета. Това не е състезание кой ще изкопае един декър за най-малко време, за да се дават такива оценки. Тома спечели с една много проста стратегия , ако го е направил съзнателно , в което аз се съмнявам , бих казал евала на това момче. Цялото му поведение на рокаджия и античалгар доведе до завладяването на една таргет група , която може би никога не би гласувала . Тези хора гласуваха за каузата – „Не на чалгата” не за Тома , той беше припознат като острието на идеята. Големия ход в това привличане обаче е , че реално острието беше тъпо и не поряза никой . Тома не обиди почти никой , може би с изключение на Азис, фрази от сорта на „мрете мръсни чалгари” са кухи, когато се кланяш на „фолк иконите” Ивана и Преслава , защо там не се показа непримиримия чалга боец , а един професионалист готов на всичко , за да мине нагоре. Премерената риторика го направи враг на много незначително малка част от слушащите чалга, защото ако определим , че чалгар е човек слушащ предимно чалга – 50% и повече от музиката , 2 паралелни анкети : „Вие чалгар ли сте ?” и „Каква музика слушате предимно?” ще отчетат различен резултат. Тома навлезна в тяхната група с гръм и трясак и може би точно те го изведоха до победата. Защото чалга културата осмива и отрича несъвършенствата във визията , а истината е че Тома ги имаше най-малко. На няколко концерти откровено влезе в баровска роля характерна за попфолка , а срещу себе си имаше – човека Гном Ясен (унеправдания и мачкан цял живот) и откровенно 2 момичета , които са толкова различни от идолите на фолка , колкото Америка от Русия и не само това , ами и девойките от тая година пледираха, че са по-големи от културата на масата през цялото време, тя не е за тях , те са гласа ,който да излезе извън България . Истината, е че България е чалгизирана и това явление продължава да се развива , но в много правилна посока , чалгата станa почти поп с балкански елементи. Според мене нямаше никакъв проблем , чалгата да спечели Music Idol дори тя ще е фаворит там , просто няма достатъчно „умна” и добре изглеждаща девойка, която да стигне до зрителските СМСи и да заяви аз искам да съм новата Глория или Преслава. От там чалга ПР ще заработи и ще я изтреля умопомрачително . Това ще интересен експеримент , който се надявам да видя в другия сезон на така наречено шоу и дано го прави пак Слави, защото от музикална гледна точка се продриснаха доста и от немай къде го избиха на риалити тип Big Brother.


На тема музикални конкурси трябва да споменем Евровизия. Нашата песничка си беше интересна за всички , момчетата направиха и шоу , но може би наистина нямаше нищо, което да напомня за България. Заслужаваха да минат до финала , но за повече , както се казва : «Къде бе ! » Лобитата на Съветските срещу лобито на Югославските република водят тежка борба. Интересното , което ми направи впечатление е Сръбския стил , които се налага от години на Евровизия . Общо взето се сещам за Желко Йоксимович – Лане мое, сега Йелена Томашевич с Оро . Да охарактеризирам тоя стил с няколко думи : силно вокално присъствие на изпълнителя , текст близък до народната песен , акомпанимент на цигулки и някои други интересни инструменти. Определено ме кефи какво постигат , но все още се чудя дали е някакво течение в сръбската музика или просто , който направи подобна песен го пращат на Евровизия.


Lord of the dance – велико. Гледам съм го десетки пъти, но на живо ефекта е много силен. Странно , но дори не забелязах липсата на Майкъл Флетли заместващия го солист се справи отлично. Всичко беше на невероятно ниво , бих го гледал пак с удоволствие. Можеше нещата да бъдат още по-добри , ама аз съм си полуидиот , какво да се прави . Чудех се как ще се прибирам и мислех за една дълга разходка , но толкова време сам със себе си май не ми се прекарва . Имаше още нещо , ако се сетя може и да го сложа , а сега наздраве със спонсора на мероприятието , които „ние” много уважаваме Bushmills.