понеделник, 4 август 2008 г.

In the Ghetto of the mind …

Приключва една ужасна седмица. Утре колелото се завърта и дано да е за добро , че не се издържа . Дори не мога да преценя кое беше по-гадното четирите дена безвремие или трите дена с наченки на мероприятия , всяко от които беше куцо . Донякъде хубаво беше билярда в събота започнал в 11 и преключил около 18 , както и новия Батман . Филма много ме накефи . Не, че е нещо особено велико ама в последно време забелязвам , че оценявам филмите по това , колко надминават очакванията ми . Този определено беше такъв . Завинаги ще ми се запечата сцената с големия негър , който взе детонатора и го изхвърли през прозореца . Нещата , които трябва просто да се правят . Някак си като излезнах от залата разбрах , колко съм закован в плановете на ''интригантите'' и колко е трудно нещо да се направи . В такива случаи , не е хубаво да оставаш сам със себе си , а точно това стана . Карането на кола късно вечер , без музика е особена почва , в която семената на мислите потъват дълбоко . Спрях без да съм карал много , Младост 4 там горе е някои, на който държа. Беше интересен експиримент на усещането за конкретния човек след това обиколката я имаше начертана в главата ми. Няколко дестинации в София и на всяко място различно усещане , многото спомени , може би само през Студентски не минах . Мислех да оставя следа на всяко място, но така и не го направих. В интерес на истината бях на косъм да си тръгна за Пазарджик , но осъзнах какъв гърч ще е да обяснявам на родителите си защо от нищото съм решил в полунощ да се прибера . За първи път усетих колата , не като някакъв предмет , а като част от мен.
Вечер завършила в безвремието на броуза ...

За Билярда мога да обобщя , че не съм доволен от себе си . Записах победи над двама от хората, с които играх , но срещу третия беше пълен крах . Срещу него спечелих две игри от десет, едната с невероятен разбиващ удар с който директно се печели играта и втората нормално . Странно или не се зарадвах само на втората , явно и за мене има истина в думите , че успеха е сладък само ако си го заслужил , а не е подарен (развивка на темата Хайнлайн-Звездни рейнджъри ).

Основната ми поука е , че всеки си има собствена мания , а моите са много повърхностни и не вършат работа за сериозно потапяне . Явно трябва да си намеря нещо ново или добре забравените старо като: книги , шах , Диабло ...

Ще се чете пак "Князь мира сего" на Климов ...

И нека лова на бесове да започне сега...