Твърдо "Не" на обединения туризъм в спорта

I don't know what to say really. Three minutes to the biggest battle of our professional lives all comes down to today.Either we heal as a team or we are going to crumble. Inch by inch play by play till we're finished. We are in hell right now, gentlemen believe me and we can stay here and get the shit kicked out of us or we can fight our way back into the light. We can climb out of hell.One inch, at a time.

Now I can't do it for you. I'm too old. I look around and I see these young faces and I think I mean I made every wrong choice a middle age man could make. I uh.... I pissed away all my money believe it or not. I chased off anyone who has ever loved me. And lately, I can't even stand the face I see in the mirror.

You know when you get old in life things get taken from you. That's, that's part of life. But, you only learn that when you start losing stuff. You find out that life is just a game of inches. So is football. Because in either game life or football the margin for error is so small. I mean one half step too late or to early you don't quite make it. One half second too slow or too fast and you don't quite catch it. The inches we need are everywhere around us. They are in ever break of the game every minute, every second.

On this team, we fight for that inch On this team, we tear ourselves, and everyone around us to pieces for that inch. We CLAW with our finger nails for that inch. Cause we know when we add up all those inches that's going to make the fucking difference between WINNING and LOSING between LIVING and DYING.

I'll tell you this in any fight it is the guy who is willing to die who is going to win that inch. And I know if I am going to have any life anymore it is because, I am still willing to fight, and die for that inch because that is what LIVING is. The six inches in front of your face.

Now I can't make you do it. You gotta look at the guy next to you. Look into his eyes. Now I think you are going to see a guy who will go that inch with you. You are going to see a guy who will sacrifice himself for this team because he knows when it comes down to it, you are gonna do the same thing for him.

That's a team, gentlemen and either we heal now, as a team, or we will die as individuals. That's football guys. That's all it is. Now, whattaya gonna do?


Може би е малко дълго , но това е един от синтезите на отборната игра .Много истини има в тая реч . Интересното, е че като всяко велико нещо всеки намира своята истина. Част от тази , която аз сам намерил ще бъде изказана надолу , но нека караме по ред.

Става въпрос за две противоположности като цяло на спортното поле - Волейболния отбор в аматиорската лига и футболния във форумната.Във футболния с повечето хора години сме били заедно и се познаваме добре , с тези от Волейбола по-скоро връзките са частични с малки изключения . Волейболния в ядрото си е от бойци готови да дадат всичко от себе си на полето , футболния от хора , които излизат да разходят фанелката по игрището . За едните най-важния въпрос е поставен по горе: Победа или загуба това е като избор между живот или смърт , за другите този въпрос стои като две цифри в края на мача . В единия има хора , които поемат отговоност в играта и казват : "Вдигни да спукам шкембето на дебелото прасе" , в другия хората се крият по терена и не разбират тая дума.В единия хората се държат като един на терена ,почти никога не се обвиняват на игрището и говорят само след мач , в другия викането по терена е нормална практика , докато след мача все едно нищо не е станало .В единия има ясна йерархия ясни са лидерите те говорят те водят отбора и са острието на бръснача , в другия всеки е звезда и има собствено виждане за играта , колкото и спортно да е неграмотен .

Такива паралели могат да продължат до безкрай. Истината е че отбора по футбол е всичко , което аз разбирам като туризъм в аматьорския спорт. Тук е пълната незаинтересуваност от резултата , неуважението към съотборниците , липсата на лидери изобщо събра ли се едни хора защото им се играе . Единственото изключение е че в този за разлика от много други туристически отбори има хора , които умеят играта , но са с манталитет на туристи. Аматиорския спорт е толкова слабо развит в България , че той по никакъв начин не може да остане за любители,а винаги ще е за аматиори - нереализирани поради една или друга причина професионалисти.Така че хора, които са решили , че харесват даден спорт и искат леко да се разтъпчат , но са пълни дървета рано или късно срещат челния сблъсък с надъханите бивши играчи , които са свикнали да се доказват с всяко отиграване и резултата е плачевен. Фрапантен пример е този във волейбола , девически отбор от 17 годишни момичета , които не са тренирали, а играят в училище се срещат с 28 годишния биш състезател от висшия ешалон , прекъснал кариерата си заради контузия , но Волейбола е неговия живот. Човека , който прави дупки в пода срещу децата, които ако една върху друга се качат на конче сигурно няма да стигнат филето на мрежата. По лошо е че тези туристи често са безумни "специалисти" в спорта и нямат никаква самооценка на своята игра . Помнят едно свое прилично отиграване, а не помнят 10-15те непростими грешки. Точно тука се корени разликата между трениралите и любителите , на едните грешките съм им показвани цял живот и дори да грешат те знаят как грешката влияе на играта , на отбора като цяло . Има един такъв "Mindset" (да взаимствам термина :) ), който те държи в играта , защото никой треньор не държи хора ,за които грешката е поредната загубена точка. Не oценената грешка е метър с който игратата се връща назад , метъра който твоите съотборници трябва да избутат inch by inch . Показвайки, че не осъзнаваш грешката , все едно заплюваш хората , които се борят с теб , тези които коват победата заедно с теб .
Отбор като понятие е група хора , която се стреми кам обща цел от тази цел идва и колективния дух , ако целта на хората се разминава те не са отбор. Победата е най-логичната и завършена цел на отбора , който се състезава. Няма отбор ако той не играе за победа. Тук е и другото предимство на бившите играчи - култивираната от дете агресия към противника ,който трябва да бъде размазан с всички възможни средства, не само на игрището , но и извън него .

Никой не печели винаги , дори и най-добрия , но важното е да знаеш , че като погледнеш човека до теб в очите, той гони същата цел , да видиш някой с който може да избутате малката стъпка между победата и загубата . За това се радвам на волейболния отбор и се опитвам да дам всичко от себе си за него за разлика от футболния.