вторник, 2 октомври 2007 г.

For this who are still on the boat:



When you walk through a storm

Hold your head up high

And don't be afraid of the dark

At the end of the storm

Is a golden sky

And the sweet silver song of the lark

Walk on through the wind

Walk on through the rain

Though your dreams be tossed and blown

Walk on walk on with hope in your heart

And you'll never walk alone

You'll never walk alone


Химна на Лузърпул , хубава песен особено ако е пеят хилядите гърла на легендарната трибуна Коп. Постинга ще е посветен на миналото през, което минаха като през буря годините , но все още чакаме да чуем песента на чучулигата. Миналото , което не успяхме да претворим в бъдеще ...

От 2 години работя в един проект , тези дни направихме равносметка 19 човека минаха и си отидоха повече от текущия екип. От три години и малко работя във фирмата , напуснаха много добри колеги , за които истински съжалявам. Неизброими загуби : малкото бегли познати от УНСС , компанията от втори блок, колегите от МЕИ , големия удар 2 в едно – невероятно добра комбинация , познатите от Пазарджик от АБС , съучениците от гимназията и натам не ми се мисли , все варианти останали в миналото . Някои от тях могат да възкрастнат , някои от текущите да попълнят списъка , такъв е живота - война , в която ти си смел войник.

От загубите остават само спомените ,а за oцелелите в мойта лодка : You will never walk alone.

5 коментара:

Amber каза...

Копеле, кво стана, кажи ми кво стана.

Mishev каза...

Нема , нема кинти , дейба тия прилепи :-)

Анонимен каза...

Стига с тея прилепи, важното е да има за хляб и лютеница, знаеш :)

А

Amber каза...

Пиши бе младеж, разочароваш публиката :-D

Анонимен каза...

пиши че изсънаха свещените макари

A